О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
София, 14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 307/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Застрахователна компания [фирма], чрез юрисконсулт Мариана Н., с вх.№ 659/23.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, срещу Решение №459 от 05.12.2011 г. по в.гр.д.№1138/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, в осъдителната му част, с която са уважени по реда на чл. 258 и сл.ГПК предявените от ищците преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу касатора както следва: за ищеца Й. Й. за още сумата 14 600 лв., а за втория ищец И. И. за още сумата 9 600 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило на 17.07.2006 г. ПТП, виновно причиненото от П. Т., водач на тежкотоварен автомобил „М.” с ремарке, застрахован при касатора по застраховка „Гражданска отговорност”. Първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд в частта, с която на ищеца Й. Й., е присъдено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер до 3 000 лв., като необжалвано, е влязло в сила, а в частта над 3000 лв. до уважения размер от 5 000 лв., както и в частта, с която му е присъдено застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 239.19 лв., е потвърдено. По отношение на ищеца И. И. решението на Великотърновския районен съд, с което му е присъдено застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер до 2 600 лв., като необжалвано е влязло в сила, а в частта над 2 600 лв. до уважения размер от 4 800 лв. е потвърдено. Великотърновският окръжен съд е намалил съпричиняването на ищците за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради непоставяне на предпазните колани, от по 50%, както е приел районният съд на по 20% за всеки един от ищците. Въззивният съд е приел, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата участвали в него водачи, както на товарния „М.”, така и починалият шофьор на лекия автомобил „Пежо-306”, в който са пътували ищците, поради което отговорността на двамата водачи е солидарна/чл.53, ЗЗД/. Отхвърлено е възражението на касатора ЗК [фирма], че следва да носи отговорност само за вредите, причинени от водача на застрахования при него тежкотоварен автомобил „М.”по застраховка „Гражданска отговорност”. Съдът е приел, че доколкото на основание чл.122, ал.1 ЗЗД пострадалите трети лица могат да насочат претенцията си за цялото вземане срещу всеки един от солидарно отговорните делинквенти, пострадалите могат да насочат и преките си искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу всеки един от застрахователи на делинквентите, като всеки един от застрахователите е длъжен да покрие всичките вреди, причинени на третите лица от настъпване на застрахователното събитие.
Касаторът ЗК [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 223, ал.1 КЗ, във вр. с чл.53 , във вр. с чл.122, ал.1, във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД. Развива оплакванията, че липсва солидарна отговорност между застрахователите, каквато нито е предвидена по закон, нито е уговорена в застрахователните договори. Формулира следния правен въпрос: „При съпричиняване на застрахователното събитие- настъпилото ПТП и свързаните с него последици, от двамата водачи на МПС, които са застраховани при различни застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност”, дължи ли застрахователят на единия от автомобилистите целия размер на обезщетението”. Подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като основанието по т.1 мотивира с противоречие на въззивното решение на т.8 и т.11 от ППВС 7-77 и т.12 от ППВС 4-75
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда за отговорността на всеки един от застрахователите за всичките вреди, причинени на ищците. Въпросът на касатора е насочен към твърдяната от него липса на солидарна отговорност между двамата застрахователи, докато Великотърновският окръжен съд изрично е посочил в мотивите си, че в случая не се касае за солидарна отговорност между тях, а за солидарна отговорност между съпричинителите на вредите, всеки от които дължи заплащане на цялото обезщетение за всичките причинени на третите лица вреди. Отговорността на всеки един от застрахователите съдът е обосновал с предмета на застрахователната закрила при застраховката „Гражданска отговорност”, а именно отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица. Позовал се е на разпоредбата на чл.223, ал.1 КЗ, съобразно която застрахователят е длъжен да покрие всичките вреди, които застрахованият, в случая водачът на тежкотоварния автомобил, е причинил на ищците. Именно с оглед предмета на застрахователната закрила на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е разгледано и съпричиняването на пострадалите ищци в настъпилите увреждания, поради непоставяне на предпазните колани. Въпросът за съпричиняването, съучастието на няколко лица, които носят солидарна отговорност съгласно чл.53 ЗЗД, е относим към производството при упражняване на евентуални регресни права на застрахователя срещу всички солидарно отговорни лица.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- сочените противоречие с т.т.8 и 11 от ППВС 7-1977 и т.12 от ППВС 4-1975. С тях Върховният съд се е произнесъл по хипотези, различни от настоящата, а именно по липсата на солидарна отговорност между застрахователя и прекия причинител на вредата. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото с представеното влязло в сила решение №441 от 12.05.2009 г. по гр.д.№865/2008 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав съдът се е произнесъл по липсата на солидарна отговорност между застраховатиелите при съзастраховане, каквото няма в случая. Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК дори не е мотивирано чрез двете му предпоставки, намиращи се в кумулативна връзка- а именно поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът не се е позовал и на основанията, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №459 от 05.12.2011 г. по в.гр.д.№1138/2011 г. на Великотърновския окръжен съд в осъдителната част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: