Определение №742 от 15.11.2012 по търг. дело №142/142 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742

[населено място], 15.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 142/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. Т. В. ВАК, срещу решение №205/4.10.2011г., постановено по т.д. № 640/2010г. на Варненския апелативен съд с молба да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се довод за недопустимост на предявения иск, като се изтъква обстоятелството, че с уточняваща молба от 22.04.2009г. ищецът е посочил за ответник по делото Х. Н. С., а не дружеството с [фирма]. Поддържа, че призовки до дружеството не са изпращани, а за процеса е призоваван съдружника Х. С.. Водения в Варненския окръжен съд процес срещу ненадлежна страна по иска по чл.74 ТЗ е основание за обезсилване на решението на първоинстанционния съд и производството по делото прекратено. Счита, че с призоваването на дружеството във въззивната инстанция на практика делото за [фирма] е започнало от въззивната инстанция и е лишено от участие от една инстанция. В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация М. Х. Д. поддържа, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване припокрива изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба и не са обосновани сочените в жалбата основания за касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
Производството по т.д. № 319/2009г. на Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на М. Х. Д. за отмяна на решение №2 на ОС на съдружниците на [фирма] от 20.03.2009г. , с което е изключена като съдружник. С молба от 6.04.2009г. ищцата е посочила като ответник по делото Х. Н. С., оставена без движение отново за конкретизиране на пасивната легитимация на ответника – С. или ЮЛ [фирма]. С молба от 26.06.2009г. с допълнителна искова молба ищцата е уточнила пасивната легитимация на ответника дружеството [фирма]. В изпълнение на определение №2382 от 21.10.2009г. на В. с молба – уточнение от 24.11. 2009г. ищцата М. Д. е посочела като нарушения при провеждане на събранието на съдружниците чл.126, ал.3, т.1, 2 и 3 от ТЗ. В Отговор към допълнителна искова молба от 9.09.2009г. и 9.12.2009г. адв. В., като пълномощник на С. е поставила за поред път въпроса за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ като предявен срещу ненадлежна страна- вместо срещу дружеството производството по дело се води срещу физическото лице – съдружник. С определение №2945 от 18.12.2009г. постановено в разпоредително заседание съдът е приел за пасивно легитимирана страна търговското дружество и като основания за отмяна на решението на ОС на съдружниците нарушенията на чл.126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 ТЗ. С решение №135 от 1.04.2010г. Варненският окръжен съд е приел за допустим предявения иск по чл.74 ТЗ и го е уважил срещу дружеството като доказан. В хода на процеса призовките са изпращани до С.. В процеса не е призовавано дружеството – ответник.
С определение в закрито заседание от 7.12.2010г. Варненският апелативен съд е прекратил производството по подадената от Х. С. въззивна жалба вх. № 370003/30.09.2010г. като недопустима и е задължил ищцата да уточни основанията за отмяна на решенията на ОС на съдружниците чрез конкретизиране на конкретните нарушения по свикването, провеждането или порочност на приетите решения по същество поради липсата на материалните предпоставки за изключването й. С уточнителна молба от 10.01.2011г. М. Х. е посочила “ основанията за искане за отмяна на решението на ОС са поради порочност на приетите решения по същество поради липсата на материално – правна предпоставка за изключване на съдружника М. Х. Д.”.
Варненския апелативен съд е потвърдил решението на В.. Решението на ОС на съдружниците за изключването на ищцата е мотивирано с “ теглене на значителни на суми на значителна стойност, които не са внесени в касата на дружеството и не са използвани за неговите нужди” и при тази формулировка ВАС е приел, че нарушенията трябва да бъдат конкретизирани чрез изричното посочване на вредоносните действия или без действия, които съдружникът е осъществил или допуснал, като гаранция съдружникът да поправи поведението си, вкл. да се защити пред ОС. В случая ищцата е изключена при липсата на яснота за периода на вредоносното действие и за размера на сумите, с които се е разпоредила. На второ място съдът е приел, че виновните действия или бездействия, така както се твърдят в производството, не могат да бъдат основание за изключването на съдружника, тъй като отговорността на съдружника – управител е договорна, произтича от мандатни правоотношения и се различава от отговорността на съдружника.
По Изложението на основанията по допускане на въззивното решение до касационен контрол:
По допустимостта на въззивното решение, поддържано с твърдението, че във въззивното производство ищецът за първи път е въвел ново основание на иска и е формулирал пититум, с който първоинстанционния съд не е бил сезиран, в противоречие с ТР № 1 от 6.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСТК на ВКС и решение № 109 по т.дело № 860/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и за допустимостта на образуваното исково производство по чл.74 ТЗ срещу ненадлежна страна в противоречие с ТР № 1 от 6.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСТК на ВКС и решение № 109 по т.дело № 860/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Данните по делото не сочат на поддържаната от касатора евентуална недопустимост на обжалваното решение.С въззивното решение съдът по същество се е произнесъл по въведените от ищеца фактически твърдения и петитум. В исковата молба ищцата е оспорвала решението на ОС на съдружниците за допуснати от нея нарушения за теглени значителни средства от сметката на дружеството, които не са били използвани за нуждите на дружеството и не са били внесени в касата му, като неверни. Пред въззивната инстанция ищцата е уточнили, че поддържа основанията за материалната незаконосъобразност на приетото от ОС решение за изключването й като съдружник, но не и тези за допуснати процесуални нарушения при свикването и провеждането на събранието. На второ място, действително при разглеждане на делото от първата инстанция неправилно призовките са изпращани на втория съдружник в дружеството, вместо на самото дружество. В. е допуснал съществено процесуално нарушение като не е призовал конституирания в процеса ответник, а лице което не е страна в процеса. Това нарушение обаче обосновава неправилност на първоинстанционното решение, отстранено от въззивния съд чрез размяна на книжата и надлежното призоваване на касатора, като ответник по иска по чл.74 ТЗ.
Касаторът поддържа като правен въпрос доводи за допуснато от въззивния съд нарушение, а именно ВАС не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е посочил за кои факти не се сочат доказателства. Въпросът за доклада на делото, който трябва да бъде направен от съда и как се разпределя доказателствената тежест между страните / чл. 146, т.5/ ГПК е важен за страните в процеса въпрос, но в случая касаторът не е изпълнил задължението да обоснове някоя от допълнителните предпоставка по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът трябва да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за селектиране на касационните жалби, както и да посочи допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело / т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Доводите, че решението е необосновано, неправилно и немотивирано, постановено с разрез с практиката на ВКС – решение № 1110 по т.дело № 683/2006г. на ВКС, ТК и решение № 525 по т.дело № 181/2007г. на ВКС, ТК са доводи за неправилност на въззивното решение, основание за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК. Основанията за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Следователно, формулираният въпрос не попада в общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК тъй като не е правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за изхода на делото, а е относимо към правилността на съдебния акт и основанията за неговото касиране по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това посочените от касатора решения разрешават правен въпрос за законовите основания за изключване на съдружник, така както са посочени в чл.126, ал.3 ТЗ и необходимостта от конкретната им преценка. Основанията за изключване на съдружник са различни за всяко конкретно дело, поради което различния правен резултат при отделните решения ще бъде различен, доколкото са различни фактите при които се постановява. В този смисъл не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешен правен въпрос, като допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В заключение не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 4.10.2011г. постановено по в.гр.дело №640/2010г. Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top