О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №383 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат Б. С., с вх.№5437/30.05.2012 г. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.05.2012 г., срещу определение №304 от 11.05.2012 г. по ч.т.д.№221/2012г. на ВКС, І Т.О., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу Определение №1835/30.12.2011 г. по ч.гр.д.№993/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, І-ви състав, постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК. С определение №1251 от 09.09.2011 г. по гр.д.№993/2011 г. на Пловдивският апелативен съд по реда на чл.396, ал.1 ГПК е отхвърлена молбата на „Ю. Д. П.” с правно основание чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск и същият е осъден да заплати на ответника в това производство [фирма] направените разноски в размер на 11 040 лв. С определение №1835 от 30.12.2011 г. по същото ч.гр.д Пловдивският апелативен съд е изменил постановено от него определение в частта за разноските, като е оставил без уважение молбата на ответника в обезпечителното производство [фирма] с правно основание чл.78, ал.3 ГПК. С обжалваното определение съставът на ВКС-І Т.О. е приел, че определението на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание чл.248, ал.3 във вр. с чл.396, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че постановеното от ВКС, І Т.О. определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.2 ГПК, тъй като Пловдивският апелативен съд с определението си по чл.248, ал.3 ГПК се е произнесъл за първи път по поставения въпрос за изменение на въззивното решение в частта за разноските и го е пререшил.
Ответникът по частната жалба „Ю. Д. П.” оспорва основателността на частната жалба. Претендира присъждане на направените от него разноски-изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 024 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС- І Т.О. е извел необжалваемостта на определението на Пловдивския апелативен съд, с което той на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменил определението си по чл.390 ГПК в частта за разноските, от необжалваемостта на самото определение по чл.390 ГПК. Съгласно нормата на чл.248, ал.3 ГПК определението, с което съдът изменя решението си в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. От аргумент за по-силното основание следва, че няма да подлежи на касационно обжалване и определението по чл.248, ал.1 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за допълнително присъждане на разноски, след като самото определение за обезпечение на бъдещ иск не подлежи на обжалване. След като Определение №1251 от 09.09.2011 г. по ч.т.д. №993/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание чл.396, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, то и допълнително постановеното на основание чл.248, ал.1 ГПК определение №1835 от 30.12.2011 г., по същото дело, правилно е прието, че няма да подлежи на обжалване.
Неоснователни са доводите на настоящия частен жалбоподател за допуснато нарушение на чл.274, ал.2 ГПК, защото счита, че въззивният съд с определението си по чл.248, ал.1 ГПК се е произнесъл за първи път по въпроса за изменение на определението в частта за разноските. Определението, с което съдът пререшава въпроса за разноските, се постановява съобразно изхода на делото, поради което то представлява едно цяло с изменения в тази му част въззивен съдебен акт, поради което пред предходния състав на ВКС-ТК се е развило частно касационно производство.
В полза на ответника по настоящата частна жалба „Ю. Д. П.” на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски не следва да се присъждат за настоящето производство. С крайния акт по чл.396 ГПК не се приключва съдебното производство, тъй като обезпечителният процес и в този случай запазва естеството си на привременно производство, съпътстващо исковото. Още повече, че присъждането на направените от „Ю. Д. П.” разноски за тази инстанция, би означавало да бъде възнаграден за неоснователно подадената от него молба с правно основание чл.390 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №304 от 11.05.2012 г. по ч.т.д.№221/2012г. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: