О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
[населено място], 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №718/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – К. чрез адв. Е. П. срещу решение № 166 от 21.04.2011г. по гр.дело № 123/2011г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение №172/27.01.2011г. по гр.дело №1402/2010г. на Кърджалийския районен съд. Съдът е уважил иск по чл.422 ГПК на [фирма] като е приел за установено, че ответникът и касатор в настоящото производство дължи на дружеството – ищец сумата от 10 162.92 лв., представляваща главница по фактура №625/29.12.2007г. по договор за продажба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Искането е за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска като неоснователен. Касаторът се позовава на два критерия за селектиране на касационните жалби – по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
Кърджалийският районен съд е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК, след направено възражение от страна длъжника [фирма], във връзка с издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане по фактура №625/29.12.2007г. за продажба на РVC профили, врати, прозорци, щори и облицовки на обща стойност 10 162.90лв. с ДДС. Районният съд е уважил иска за установяване на вземането на ищеца. За да потвърди обжалвания резултат, Окръжен съд -Кърджали, приел за установени облигационната връзка по договор за търговска продажба от заключението на счетоводната експертиза, неоспорена от страните, установила след направена проверка в счетоводството на двете дружества, че фактурата е осчетоводена при ответника – длъжник, включена е в дневника за покупки и в справка декларация по ЗДДС вх. № 090009126883/14.01.2008г., и фигурира като задължение към ищеца. За създадената облигационна връзка по договор за доставка по посочената фактура, съдът се е позовал също и на показанията на свидетели – Г. и Ш., както и на разпоредбата на чл.55, ал.1 ТЗ, съгласно която редовното водено счетоводство също може да се приеме за доказателство за установяване на търговски сделки между търговците, страни в исковото производство. Прието е също така, че от ищеца – доставчик не са съставяне експедиционни бележки, пътни листове или двустранно подписани протоколи за предаване и приемане на стоката.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
От обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да бъде конкретизиран по следния начин поставения от касатора правен въпрос – за доказателственото значение на писмените документи, като експедиционни бележки, приемателно-предавателни протоколи, пътни листове и други за установяване доставка на стока, разрешен от въззивния съд в противоречие с представена съдебна практика на ОС –София, ОС – Русе, на ВтАС, на Бургаския апелативен съд и Варненския апелативен съд.
Не е налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по формулирания от касатора въпрос. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, доколкото съдът е приел за установена облигационна връзка по договор за продажба по процесната фактура от извършените от търговците записвания в счетоводните книги, на гласните доказателства за предаване на стоката, както и попълване на декларация от ответника – длъжник по ЗДДС. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. В случая няма данни решението от 19.05.2008г. по гр.дело № 151/2008г. на ОС – София, решението от 12.05.2008г. на ОС – Русе, да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждане, тъй като с оглед на даденото разрешение в т.3 на ТР същите не съставляват съдебна практика. Решение № 295 от 18.01.2007г. на ВтАС, разрешава различен правен въпрос по друг вид облигационни правоотношения, а именно за приемане от възложителя на изработеното по договор за изработка – поръчки на ишлеме за ушиване на текстилни изделия. В решение № 63 от 21.06.2005г., решение № 73 от 17.10.2008г. на БАС и решение №172 от 7.10.2009г. на Варненския апелативен съд, са разгледани правни въпроси по одобряването на извършена работа по договор за строителство, за значението на двустранно подписани документи образец 19, установяването на скрити недостатъци, за разпределение на доказателствената тежест между възложител и изпълнител по договор за изработка при предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, все различни от разгледания от съда правен въпрос за установяване на вземане по договор за търговска продажба. Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице противоречива разрешен правен въпрос. Съгласно т.3 на ТР от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е случая.
Касаторът не излага съображения за някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 , а само буквално въпроизвеждане не мотивира проложението й. Касаторът неправилно се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 264 ЗЗД, като необходимост за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнасял по такъв иск.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 21.04.2011г. постановено по в.гр.дело №123/2011г.на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: