О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 30.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №576/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],гр. Видин, чрез адвокат Л. Ф., с вх.№2258/03.09.2012 г. на Видинския окръжен съд срещу определение №251 от 16.07.2012 г. по ч.гр.д.№239/2012 г. на Видинския окръжен съд, ГО, с което на основание чл.390, ал.3 ГПК съдът е отменил определението си, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от жалбоподателя, за установяване нищожност на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД на сделката за покупко-продажбата на недвижими имоти, материализирана в нот.акт №143, том І, рег.№1737, нот.д.№80/2012 г на нотариус Б. Т., с район на действие Видинския районен съд, вписан под.№161. За да отмени допуснатото обезпечение, Видинският окръжен съд е приел, че частният жалбоподател не е предявил иска си в указания едномесечен срок.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.390, ал.3, изр.второ ГПК, защото от представеното с частната жалба съдебно удостоверение е видно, че в едномесечния срок е предявил иска си искова молба с вх.№4598 от 03.05.2012 г., вписана в Службата по вписвания на 15.05.2012 г.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Съобщението до жалбоподателя за допуснатото обезпечение е получено от него чрез адвоката му на 10.05.2012 г. От представеното съдебно удостоверение №1006/31.08.2012 г. на Видинския районен съд, е видно, че исковата молба е постъпила в съда под №4598 на 03.05.2012 г., т.е. в указания едномесечен срок, но съдът не е длъжен служебно да следи за предявяването на иска. Съобразно чл.290, ал.3, изр.второ ГПК страната, в чиято полза е допуснато обезпечението на бъдещия иск, трябва да представи доказателства за предявяването му. Ако не изпълни това си задължение, съдът служебно отменя обезпечението. Не се твърди, че жалбоподателят е представил пред Видинския окръжен съд доказателства за предявяване на иска. Съдебното удостоверение на Видинския районен съд, съдържащо данни за предявяването на иска, е издадено след постановяване на обжалваното определение, и е представено от жалбоподателя едва с настоящата частна жалба.
Съобразно изложеното дотук правилно Видинският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.390, ал.3 ГПК, поради което е отменил допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №251 от 16.07.2012 г. по ч.гр.д.№239/2012 г. на Видинския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: