О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
[населено място], 03.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1144/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ В. И. Г. с фирма “В. Г.” срещу решение № 1343 от 22.07.2011г. постановено по т.д. № 231/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №935 от 8.10.2010г. на СГС, постановено по т.дело № 1639/2007г. в обжалваната му част. С решението на СГС са уважени искове на СД [фирма] – регистрирано в Република М. за сумата от 10 010 лв., представляваща стойността на повредени стоки при превоза им по КДМАП, ведно със законната лихва, считано от 3.07.2007г. На същото правно основание касаторът е осъден да заплати на СД [фирма] – Република М. сумата от 70 лв., при предявен иск 236.58 лв. представляваща стойността на повредена стока, ведно със законната лихва, а на СД [фирма] сумата от 180 лв., при предявен иск 962.44 лв. обезщетение за повредена стока при извършения превоз, ведно със законната лихва. Касаторът се позовава на неправилност на решението и касационните основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Излагат се доводи за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата СД [фирма], СД [фирма] и СД [фирма] в писмен отговор поддържат становище, че по поставените от касатора правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от него съдебна практика. Не е направено искане за присъждане на разноски на основание чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд. Касационната жалба срещу дружествата СД [фирма] и СД [фирма] се явява процесуално недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като предявените от търговците искове по чл.17 от СМR – претендиране на обезщетение за повредени по време на превоза стоки, са под посочения в закона минимум от 5000 лв., респ. 10 000 лв. По делото няма спор, че се касае до отделни превозни правоотношения, но превоза е осъществен с едно превозно средство. В тази част касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на съда, с което са отхвърлени обективно съединените искове на дружествата за направени разноски – разходи за наемане на работници и транспорт, превод и легализация на документи, нотариални и консулски и за мораторни лихви, е влязло в сила, поради това, че не е било обжалване от страните по делото.
По касационната жалба срещу въззивното решение, с което е уважен искът на СД [фирма] за сумата от 10 010лв., представляваща стойността на повредената при превоза стока, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 3.07.2007г.:
Според чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По правните въпроси по Изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба:
1. вписаните в СМR товарителница данни за превозвач, изпращач, получател, спедитор определят ли по един категоричен начин страните по договора за превоз и участниците по изпълнението му. Като допълнителен критерий касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който следва да се квалифицира по т.2, тъй като решение №1382 от 20.07.1995 г. по гр.дело №122/94 г. на V г.о. на ВКС няма задължителен за съдилищата характер / спр.т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. СГС, както и САС за да уважат искът на ищца СД [фирма] за вреди, причинени при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, подчинен на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз / КДМАП/, са приели, че доказателство за сключения договор за превоз с ответника е представената по делото СМR товарителница от 23.01.2006г., в която като изпращач на стоката за ищеца СД [фирма] е посочено дружеството [фирма] – България, с товарен пункт [населено място] и пункт за разтоварване [населено място] – Република М.. В товарителницата са описани превозваните стоки. Отбелязан и рег. № на камиона и ремаркето, с който е извършен превоза. Товарителницата съдържа подпис и печат на изпращача и превозвача [фирма] и до опровергаване на обратното е доказателство, че превозвач на стоката е ЕТ. Съдът е приел, че договорът за превоз е неформален, но на основание чл.4 от Конвенцията, товарителницата служи за доказателство за сключването му. Ако такава липсва или е нередовна, този факт не засяга действителността на договора за превоз. Отсъствие на печат и подпис на получателя върху товарителницата не се отразява на редовността й, доколкото получателя на стоката – ищец не оспорва нейното получаване. В решение № 1382 на ВКС също се приема, че за сключването на договора за превоз, като неформален договор, е достатъчно съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи – превозните товари и цената на превоза /навлото/. Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност / чл.9, §1 СМР/, в какъвто смисъл е приетото от въззивния съд. Не е налице противоречие между двете решение за доказателственото значение на товарителницата за договора за превоз, поради което не е налице допълнителната предпоставка – противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
2. Страната, която се позовава на отрицателен факт, че не е в облигационни отношения с другата страна по делото и че не е превозвач по процесния договор за превоз, тя ли трябва да доказва тези свои твърдения и имали основание решаващия съд да прехвърли доказателствената тежест, върху страната, която прави възражения. Въпросите не са обуславящи, тъй като въззивният съд в обжалваното решение не е възложил доказателствената тежест на ответника – касатор. В случая ищецът с доказателствата си по делото е доказал качеството на превозвач на ответника и с това отговорността му за повредените товари следствие на настъпилото пътно – транспортно произшествие. Доколкото ищецът е доказал с писмени и гласни доказателства положителните факти, на които основава исковата си претенция в изпълнение на разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, не е налице противоречие с решение №394 от 18.05.2010г. на ВКС , ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по правния въпрос, че отрицателния факт не подлежи на доказване, а на доказване подлежат само положителните факти като състояли се събития и са се обективирали в действителността. Следователно не е налице както основната, така и допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
3. Дължимо ли е транспортното навло след като превоза е извършен и получателят е приел товара.
Под формата на възражение касаторът е направил искане за прихващане с претендираните от ищците суми с възнаграждението по превозния договор за сумата от 2500 лв., отхвърлено като неоснователно поради това, че касатърт не е доказал размера му. Съображенията на съда са, че товарителниците не съдържат данни за превозната цена и нейния размер. Съгласно чл.13, §2 от КДМАП когато получателят на стоката предявява правата си по §1 на същия член по превозния договор, какъвто е случая с ищеца, той дължи заплащане на сумата на задълженията произтичащи от товарителницата. Съгласно чл.6, т.1, б”и” от Конвенцията товарителницата трябва да съдържа данни за превозната цена. В случая в товарителниците цената на превоза не е посочена, поради което, счита съдът, установяването на положителния факт, от който се полза ответника – касатор е в негова тежест, а доказателства в тази посока не са представени от него страна. Съдът се е произнесъл по възражението на касатора, поради което формулирания материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва обективен идентитет между разрешението дадено в обжалваното решение и приетото с влязлото в сила решение №677 от 7.01.2008г., постановено по гр.дело №986/2008г. на Окръжен съд – Велико Търново. По това дело е разгледана хипотеза, при която размерът на цената на превоза е определен въз основа на договор – заявка за извършване на превоз поради липсата на товарителница. По конкретното дело възражението за прихващане не е уважено защото ответникът не е представил доказателства за размера на уговореното възнаграждение, при положение, че в товарителницата не е посочена цената на превоза.
Решение № 57 от 1.04.2010г. по в.гр.т.дело № 695/2009г. на Великотърновския апелативен съд не се обсъжда, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила / арг. т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Отсъствието на допълнителния критерий за селектиране на касационните жалби по този въпрос е основание да не се допусне решението на САС в обжалваната му част до касационно обжалване.
В обобщение изложеното дава основание да се приеме за неоснователно искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1343/22.07. 2011г., постановено по в.т. дело № 231/2011 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав в частта с която е уважен искът на СД [фирма] за сумата от 10 010лв. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №1343/22.07. 2011г., постановено по в.т. дело №231/2011 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в частта с което е оставено в сила решение №935 от 8.10.2010г., постановено по т.д. №1639/2007г. на СГС, ТО, с което са уважени исковете на СД [фирма] и СД [фирма] – Република М. за причинените вреди, представляваща цената на повредената стока, като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: