О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
[населено място], 26.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 529/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Плевен , чрез адв. А. Г. срещу решение №120 от 16.03.2010г. по в.гр.дело №62/2010г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] – Плевен. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът сочи три материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради липсата на съдебна практика. Посочва, че материалноправния въпрос влогоприемателят по режим “ митническо складиране” освобождава ли се от задължението да пази вещите при условията на чл.255, ал.2 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на съдилищата – определение от 21.05.2007г. по ч.гр.дело №1710/2007г. на Плевенския районен съд, VІ гр. състав.
Касаторът [фирма], чрез адв. С. М. е обжалвал въззивното решение в неговата осъдителна част и поставя следния въпрос: преклудира ли се правото на възражение за изтекла давност, ако същото не е направено с отговора по чл.131 ГПК. Позовава се на противоречива съдебна практика по този въпрос и сочи две съдебни решения : №280 от 20.03.1992г. по гр.дело №116/1992г. на І г.о. на ВС и №917/ от 12.10.1995г. по гр.дело №655/1995г. на ІІ г.о. на ВС, които на са представени с касационната жалба. До колкото решението е постановено по приложението на ГПК в сила от 1.03.2008г., касаторът се позовава и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В писмен отговор [фирма] счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната от дружеството [фирма] част до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е разгледал при условията на обективно съединяване два иска по чл.250 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, които са уважени частично. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след изтичането на срока – 31.12.2004г., договорът за влог, сключен между страните при режим “митническо складиране” в митнически склад е прекратил своето действие, поради което влогодателят [фирма], с предишно наименование [фирма], дължи заплащане на договореното възнаграждение до крайния срок на договора. След тази дата 31.12.2004г. влогоприемателят – ищец има право на обезщетение по общите норми на гражданското законодателство, вкл. има право да продаде приетите на влог стоки, съгласно разпоредбата на чл.255, ал.2 ЗЗД. Възражението на ответника за изтекла давност не е прието поради преклудирането му от разпоредбата на чл.131 ГПК – не е направено в срока за подаване на писмен отговор.
І По касационната жалба на [фирма]: Касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения от касатора въпрос в какъв срок може да бъде направено възражението за давност има практика на ВКС с постановени решения по реда на чл.290 ГПК – решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., I г. о., ГК. В същото е прието, че ако ответникът в срока чл. 133 ГПК не направи възражения или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства , каквито в случая не са посочени.
ІІ По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че са налице поддържаните предпоставки за допускане разглеждането на касационната жалба по същество по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси:1.прекратява ли действието си договора за влог по режим “митническо складиране” след изтичане на определения в него срок, ако влагодателят не вземе вещите; 2.има ли право влогоприемателят по режим “ митническо складиране” да претендира заплащане на възнаграждение за пазене на вещите след определения в договора срок; 3. може ли влогоприемателят по режим “ митническо складиране” да търси друг вид обезщетение по съхраняването на вещите вместо уговореното възнаграждение, са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. По така поставените въпроси няма установена съдебна практика, поради което отговора им ще от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на определение на Плевенския районен съд, постановено по чл.255, ал.2 ЗЗД и същото не формира сила на пресъдено нещо по поставените от касатора материалноправни въпроси, отивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, и на последно място няма данни същото да е влязло в сила.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 16.03.2010г. постановено по в.гр.дело №62/2010г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение №1971/19.11.2009г. постановено по гр.дело №1985/2009г. на Плевенския районен съд по иска по чл.250 ЗЗД за разликата от 1213.90лв. до 7323.57 лв. и в частта, в която е уважен иска по чл.86 ЗЗД за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските и с което е отхвърлен предявения от [фирма] Плевен против [фирма] – Плевен иск по чл.250 ЗЗД за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв. и по чл.86 ЗЗД за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 16.03.2010г. постановено по в.гр.дело №62/2010г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Плевенския районен съд и с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 1213.90 лв. по иска по чл.250 ЗЗД и за сумата от 571.93 лв. по иска по чл.86 ЗЗД.
Указва на касатора [фирма] – Плевен в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 153.73 лв., в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на вносната бележка за внесената ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: