О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 13.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 807 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /н/ чрез адвокат А. П. срещу решение № 215/03.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 356/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, необоснованост и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски окръжен съд /КОС/ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 90000 лв. /частичен иск от общо 867478 лв./ – обезщетение за ползване на недвижим имот без правно основание и чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху тази сума за посочен период в размер на 10000 лв. /частично от общо 372031.67 лв./. Исковете са отхвърлени от КОС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът има построени недвижими имоти върху земя, собственост на ищеца, при възникнало ограничено вещно право на строеж в полза на ответника. Като суперфициален собственик и съгласно чл.64 ЗС ответникът има право да ползва земята, върху която са построени сградите и терена около тях, доколкото това е необходимо за използването им. Такова ползване именно е установено от ответника. Наличието на правно основание за ползване в случая води до извод, че по отношение ползването на посочената част от терена от ответника, която част е собственост на ищеца, не е налице неоснователно обогатяване и не подлежи на обезщетение. С оглед на това е отхвърлен главният иск по чл.59 ал.1 ЗЗД и аксесорният такъв по чл.86 ЗЗД. Изводът е направен след обстойно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства – договори, заключения на съдебно технически експертизи, скици на имота, свидетелски показания, за което са изложени подробни мотиви.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за достъп до касация. Вместо такъв въпрос касаторът сочи основанието, на което е предявен иска му – чл.59 ЗЗД, като твърди, че има противоречиво разрешаване на този въпрос от САС с оглед съдебната практика, както и недопустимо произнасяне при „съществен доказателствен дефицит като пряко следствие от неразпределена доказателствена тежест”. „Въпросът” не почива на данните по делото, доказателствата по същото, подробно обсъдени от САС с иложени мотиви. Касаторът сочи само неправилност и недопустимост на обжалваното решение –основания по чл.281 т.3 ГПК, без конкретни съображения. Само несъгласието на касатора с крайния изход на спора не обуславя данни за недопустимост на въззивното решение и необходимост от проверката.им Не е налице и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика – решения на СГС и Кюстендилски ОС са без доказателства, че са влезли в сила и не са основание за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 или 2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Твърденията за наличие на допълнителен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, свързани с произнасяне при „съществен доказателствен дефицит като пряко следствие от неразпределена доказателствена тежест” без никакви конкретни съображения, не обуславят наличие на някоя от хипотезие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/03.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 356/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.