О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 26.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 887 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат д-р Р. П. срещу решение № 324/23.06.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ по в.гр.д. № 450/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пазарджишки районен съд /ПзРС/ по установителен иск на касатора за дължимост от Р. „С.” на сумата 5000 лв. – внесен от ищеца депозит за участие в проведен от ответната страна търг.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Р. „С.” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзРС е предявен установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 12 ЗЗД от [фирма] срещу Р. „С.” за сумата 5000 лв. – дължими като претърпени вреди от ищеца от участието му в проведен от ответника търг за продажба на недвижим имот и недобросъвестно водени преговори. Вредите са изразяват във внесен от [фирма] и невъзстановен депозит в размер на 5000 лв. за участие в търга, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.411 ал.3 ГПК, постъпило е възражение, с оглед на което е предявен и настоящият установителен иск. ПзРС е отхвърлил иска, а ПзОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд. ПзОС е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът като участник в проведения търг, който е спечелил, е отказал сключване на договор не поради неизпълнение задължение от страна на ответната кооперация /т.8 от тръжните условия/, нито поради липса на документ за собственост на имота към момента на провеждане на търга, както се твърди в исковата молба, а поради субективното желание на купувача освен сградата да закупи и прилежащия към нея терен, при което и с оглед разпоредбата на т.5 от тръжните условия, внесеният депозит не подлежи на връщане. Този извод е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства и конкретно разменените писма между страните, за което съдът е изложил подробни съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай въпросът на касатора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е следният: За да е добросъвестен по чл.12 ЗЗД и да иска от продавача обезщетения за вреди, трябва ли обявеният за купувач в търг по чл.337-341 ТЗ, който е внесъл депозит за участие, но е разбрал след провеждането му, че продавачът не е собственик на продаваната вещ, да внесе и разликата между депозита и окончателната цена, която е предложил. Така формулираният въпрос има връзка със спора, но не е обусловил крайния му изход. Това е така, защото въпросът е фактологично формулиран и отговорът му е свързан с определена фактическа обстановка, приета по конкретен казус. А и в случая ПзОС е приел, че ищецът, сега касатор, е отказал сключване на договор не поради неизпълнение задължение от страна на ответната кооперация /т.8 от тръжните условия/, нито поради липса на документ за собственост на имота, към момента на провеждане на търга, както се твърди в исковата молба, а поради желанието си освен сградата да закупи и прилежащия към нея терен, при което и с оглед разпоредбата на т.5 от тръжните условия внесеният депозит не подлежи на връщане. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че отговорът на формулирания от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора. Щом това е така, настоящият състав на ВКС намира, че няма основание да се приеме и наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, както поддържа касаторът.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПзОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324/ 23.06.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 450/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.