О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр.София, 07.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 596/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение №374 от 8.06.2010г., постановено по ч.гр.дело №186/2010г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.04.2010г., постановено по ч.гр.дело №1417/2010г. на Русенския районен съд за връщане на частна жалба на “Т.” ЕООД, гр.Русе срещу заповед №815/2.03.2010г. и разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по гр.дело №1417/2010г. Жалбоподателят “Т.” ЕООД чрез представителя си О. С. П. иска отмяна на определението като неправилно. Сочи като съществен процесуален въпрос този за дължимата държавна такса при подадена частна жалба срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Според жалбоподателя в случаите, в които се обжалва само заповедта за незабавно изпълнение / чл.418 ГПК/ ДТ следва да бъде определена по реда на чл.19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Искането му е за отмяна на определението като неправилно и даване ход на частната му жалба срещу разпореждането на съда по чл.418 ГПК.
Ответникът “С.” АД в писмен отговор счета, че при обжалване на заповедта за незабавно изпълнение е налице материален интерес за жалбоподателя и той дължи ТД определена по реда на чл.18, ал.1 от Тарифата, както е процедирал и районният съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд при условията на чл.280 ГПК.
За да потвърди разпореждането на районния съд за връщане на частната жалба, въззивният съд е приел, че при подаването й по реда на чл.419 ГПК се дължи 50 на сто от първоначално внесената ДТ за образуване на заповедното производство и след като тя не е внесена правилно е върната като нередовна, т.е. според въззивният съд ДТ в този случай се определя по чл.18, ал.1 във връзка с чл.12 от Тарифата, а не по реда на чл.19.
Поставеният от касатора процесуален въпрос за ДТ, която се събира при подаване на частна жалба по реда на чл.419 ГПК е обусловил решаващия извод на районния съд за връщането й поради неизпълнение на друго негово разпореждане за оставяне без движение на производството по делото до внасяне на ДТ в размер на 18 989.12 лв., поради което е налице основната предпоставка за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 Т. доколкото по поставения процесуален въпрос има практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.18 и чл.19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК – определение по ч.т.дело № 100/2010г. и определение по ч.т. дело №144/2010г. на ВКС, ТК.
Съгласно чл.12 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК по заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, какъвто е случая, се събира ДТ 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. При обжалване пред въззивна инстанция се събира ДТ 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес/ чл.18, ал.1 от Тарифата/. В случая жалбоподателят е обжалвал разпореждането на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което ДТ се определя по реда на чл.18 от Тарифата, независимо от това, че производството се развива като частно/ чл. 418, ал.4 ГПК/. Както вече са имали повод да приемат съставите на ВКС, ТК в цитираните определения, определената в чл. 19 от Тарифата ДТ е приложима в случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на районния съд, с което поради процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, какъвто не е разглеждания случай. Във всички останали случай, в които съдът се произнася по съществото на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. на заповед за незабавно изпълнение се дължи ДТ, определена съобразно правилото на чл.18, ал.1 от Тарифата.
С оглед на изложеното и като взе предвид, че въззивното определение не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, ТК, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 374 от 08.06.2010г., постановено по ч.т.дело № 186/2010г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: