О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
[населено място], 21,04,2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 112/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК във връзка с чл.613а от ТЗ.
Обжалвано е решение №33 от 25.10.2010г., постановено по т.дело №3047/2010г. на С. апелативен съд, търговско отделение 6 състав, с което решение отменено решение №2 от 3.07.2009г., постановено по т.дело № 1996/2007г. на С. градски съд и е върнато делото на същия съд за продължаване на производството по несъстоятелност на [фирма]. Касаторът [фирма] в несъстоятелност иска отмяна на решението като неправилно и несправедливо, като поддържа, че с решението се допуска двойно данъчно облагане с ДДС на една и съща облагаема доставка. Според касатора решението противоречи на чл.177, ал.2 и ал.6 ЗДДС и чл.180, ал.1, т.3 и ал.2 ДОПК/. В Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се сочи за правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото : 1.какви са начините за погасяване на отказан данъчен кредит / директно плащане и/или чрез прихващане с данък за възстановяване/ и ако невнесения от доставчика данък бъде събран от получателя по облагаемата доставка при реализиране на неговата отговорност по реда на чл.177, ал.2 и ал.6 ЗДДС, понеслия тази отговорност встъпвали в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност, 2. налице ли е встъпване в правата на публичния взискател когато изпълнилия задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнение на публичното задължение / чл.180, а.1, т.3 ДОПК / и до какъв размер встъпва това лице в правата на публичния взискател.
Ответникът по касация Н. агенция по приходите / НАП/ не взема становище по допустимостта на касационното производство и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение е отменено определението на СГС за прекратяване на производството по несъстоятелност, поради представяне на договор по чл.740 ТЗ, сключен между дружеството в несъстоятелност [фирма] – С. и кредитори на несъстоятелността. За да постанови обжалвания резултат САС е приел, че договорът по чл.740 ТЗ е сключен без участието на кредитора НАП, с признато от съда вземане. Доколкото договорът е подписан от дружеството [фирма], като встъпило в правата на публичния взискател, съдът е приел, че [фирма] не е изпълнило публичноправните задължения на несъстоятелния длъжник [фирма], установени със справка декларация от 14.12.2007г., поради което не е встъпило в правата на публичния взискател в производството по несъстоятелност на основание чл.180 ДОПК. Изводът е направен след съобразяване на събраните по делото доказателства – писмени и гласни / закл. на ССЕ/. Съдът е приел, че с РА на ТД на НАП В. от 30.06.2008г. на [фирма] е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 52 091.66 лв. по две фактури за продажба на недв. имоти на осн. чл.68, ал.1 ЗДДС. В резултат на отказа за приспадане на данъчен кредит, от получените доставки с право на признат данъчен кредит за м.11.2007г. са извадени доставките по двете фактури, в резултат на което начисления за внасяне ДДС е в размер на 39 241.30 лв., впоследствие прихваната с РА за прихващане и възстановяване от 22.07.2008г. и от 11.09.2008г.
Въпросите действително имат връзка с крайния изход на спора, но разрешаването им сам по себе си и единствено не е обусловил изхода на делото. ТЗ позволява производството по несъстоятелност да приключи след постигане на извънсъдебно споразумение между несъстоятелния длъжник и всички кредитори с приети вземания, с който да се уреди начина на плащанията на вземанията. Неучастието на кредитор при постигане на споразумението за плащане на вземанията, опорочава договора, което е достатъчно основание да се откаже прекратяване на производството по несъстоятелност. За да встъпи в правата на публичния изпълнител, като кредитор с прието вземане, [фирма] е трябвало да докаже погасяването на дълга на несъстоятелния длъжник към НАП. Изводите на съда, че дружеството [фирма] не е изпълнило публичноправните задължения на [фирма], поради което не е имал основание да встъпи в правата на публичния взискател, са направени въз основа на доказателствата по делото, а не поради неправилно тълкуване на закона – чл.180, ал.1, т.3 ДОПК и чл. 177 ЗДДС. Преценката е в резултат на правораздавателна дейност на въззивният съд, а обосноваността на изводите му не може да бъда предмет на проверка в производството по селектиране на касационната жалба. По двата въпроса не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съображения за наличие на хипотезите по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени. Общото посочване, че разрешаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не обуславя приложението на тази разпоредба по смисъла на т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото отговорите по тях са обосновани от касатора с неправилната преценка на доказателствата по делото от съда.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/25.10.2010г., постановено по в.т.дело №3047/2009 г. на С. апелативен съд, търговско отделение шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: