О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 03.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 75 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от С.”Ловно рибарско дружество О.”, [населено място], чрез адвокат М. Г., с вх.№8853/15.11.2012 г. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №82 от 11.10.2012 г. по в.гр.д.№233/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение №74 от 19.03.2012 г. по гр.д.№1737/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от С.”Ловно-рибарско дружество-С.” срещу касатора искове, по реда на чл.258 и сл. ГПК е прието за установено, че С.”Ловно-рибарско дружество-С.”, [населено място] е носител на правото по чл.30, ал.3 ЗЛОД да регистрира ловната дружина [населено място] като свой член и да подържа регистрация с произтичащите от това последици, както и че С.”Ловно рибарско дружество О.” не е носител на правото по чл.30, ал.3 от ЗЛОД да регистрира ловна дружина- [населено място] като свой член и да подържа регистрацията й. Бургаският апелативен съд е приел, че редът за преместване на ловната дружина от едно ловно сдружение в друго следва да се изведе от реда за учредяване на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД от ловните дружини. За да възникне правото на регистриране на ловните дружини от ловните сдружения по чл.30, ал.3 ЗЛОД в държавните горски/ловни/ стопанства, е необходимо законосъобразно взето решение на общото събрание на дружината, проведено при условията на чл.27,ППЗЛОД. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е отчел изразената в хода на въззивното производство воля на ловната дружина [населено място] за членство в С.” Ловно-рибарско дружество „С.”.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е недопустимо. Положителният установителен иск, по който се е произнесъл съдът, не е бил предявяван, поради което е налице произнасяне свръх петитум. Отрицателният установителен иск също счита, че е недопустим, тъй като в чл.30, ал.3, ЗЛОД не е уредено гражданско право, което може да бъде предмет на установяване. Наличието на право на регистрация се установява от административния орган, а в случай че откаже, отказът подлежи на обжалване по реда на АПК. Алтернативно подържа, че решението е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че неправилно е ценен протокола от 22.09.2011 г. от общото събрание на ловната дружина [населено място] за „потвърждаване” на членството й в ловно-рибарско дружество „С.” в смисъл на изразена воля за членуване в същото сдружение. Излага съображения, че е необходимо да се формира задължителна съдебна практика по приложение нормата на чл.30, ал.3 и 4 ЗЛОД по съображения, че е неясна. Твърди, че не е става ясно дали регистрирането от ловните сдружения на ловните дружини в държавните горски стопанства е право или задължение на сдружението и дали това е гражданско или административно право, поради което подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователни са доводите за вероятна недопустимост на обжалваното решение, като постановено свръх петитум и при липса на установено от закона гражданско право на регистрация от ловните сдружения на ловните дружини в държавните горски/ловни стопанства/ чл.30, ал.3 ЗЛОД/. По възникването и правната квалификация на тези права ВКС се е произнесъл с определение №577 от 13.07.2011 г. по ч.т.д.№347/2011 г. на ІІ Т.О., които като такива по приложение и тълкуване на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото/ арг. от чл.294 ГПК/. Въпросът за правната природа на породените от тази разпоредба граждански права е разрешен с това определение, което е окончателно и не подлежи на пререшаване.
Касаторът въобще не е формулирал точно и мотивирано конкретен правен въпрос, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, обусловил правните изводи на съда, а се позовава на необходимостта от формиране на задължителна съдебна практика по приложение нормата на чл.30, ал.3 и 4 ЗЛОД. При това направените от решаващия съд правни изводи са фактологически обосновани от наличието на изразена правно валидна воля на ловната дружина [населено място] за членство в С.” Ловно-рибарско дружество „С.”. Спрямо тези конкретни правни изводи на съда поставяният от касатора общотеоретичен правен въпрос за правилното приложение на тези норми няма обуславящо значение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82 от 11.10.2012 г. по в.гр.д.№233/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: