О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 21.09.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 222 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. И. срещу решение № 530/09.11.2011 г. на Софийски окръжен съд /СОС/ по гр.д. № 484/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред районен съд С. /Р./ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и чл.92 ЗЗД. Ищецът претендира вземания по неизплатени фактури за извършена продажба на стоки между страните, неустойка и лихва за забава при извършено прихващане с протокол от 27.11.2008 г. Претенциите са изцяло отхвърлени от Р.. СОС е изменил първоинстанционното решение, като е уважил иска за 17698.51 лв. със законна лихва и разноски, а е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. СОС е приел, че отношенията между страните са по договор за покупко-продажба на метали, за които са издадени съответни фактури. С протокол от 27.11.2008 г. страните са постигнали съгласие за прихващане на вземания и задължения във връзка с така извършените продажби между тях, след което купувачът [фирма] преименуван по-късно в [фирма] дължи на продавача [фирма] сумата от 17698.51 лв. Описани са фактурите, по които е извършено прихващането, без да е уговорен срок за плащане. СОС е приел, че споразумението в протокола от 27.11.2008 г. има правно значение на договор за новация по смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД. Вземането на продавача за заплащането на продажната цена, произтичащо от фактура № 5875 е било погасено по давност, но по аргумент от чл.103 ал.2 ЗЗД е съществувала възможност за прихващане с него, тъй като прихващането е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. С оглед на това е приета за основателна претенцията за сумата 17698.51 лв., в какъвто смисъл е изменено първоинстанционното решение. За недоказани са приети претенциите за лихва за забава за минало време. Поради прекратяване на старото правоотношение между страните е било прекратено и акцесорното вземане за неустойка, поради което и тези претенции за посочения от ищеца период и за други две фактури са неоснователни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а твърди, че СОС е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС относно чл107 ЗЗД, а за точното прилагане на разпоредбите на чл.103 и чл.107 ЗЗД е необходимо ВКС да разтълкува смисъла им. Касаторът визира крайния изход на спора, който не приема и излага доводи за неправилно приложение на чл.103 и чл.107 ЗЗД. Доводите за неправилно приложение на чл.103 и чл.107 ЗЗД не могат да се обсъждат на настоящия етап, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, и последователността за произнасяне по тях. Приложената съдебна практика не сочи на противоречиво разрешаване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото липсва обективна идентичност между различните казуси, по които са постановени съответните актове. Не е налице и сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с приложението на чл.103 и чл.107 ЗЗД, за които касаторът поддържа необходимост от тълкуване. Касае се до ясни разпоредби, по които има съдебна практика и самото посочване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава наличие на някоя от хипотезите на същата по смисъла на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530/09.11.2011 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 484/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.