О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
[населено място], 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 882/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 613а, ал.2 ТЗ във вр. с чл.288 от ГПК и е образувало по касационна жалба на /Н./ – София срещу решение № 268 от 1.06.2011г., постановено по дело № 65/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.11.2010г. по т.дело №152/2009г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на дружеството [фирма] – [населено място] 1.011.2008г. Жалбоподателят Н. – София иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от трето лице на несъстоятелността, установяващо публичноправно задължение с влязъл в сила акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение №94 от 23.11.2010г., постановено по т.дело № 152/2009г. Пазарджишкия окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на търговското дружество [фирма] – П., обявил е несъстоятелността на дружеството и е спрял производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ. За начална дата на неплатежоспособността е определена датата 1.11.2009г. Окръжният съд е приел, че от м. октомври 2009г. дружеството е спряло търговската си дейност, а от м. ноември 2009г. – плащанията към кредиторите. За да определи датата на неплатежоспособност 1.11.2008г. въззивният съд се е позовал на заключенията на в.л. А. М., установяващи спиране на плащанията към основни кредитори към дата 1.11.2008г. Според заключението на вещото лице затрудненията на дружеството към 31.12.2004г., 31.12.2005г., 31.12.2006г. и 31.12.2007г. са били временни, поради добрата ликвидност на дружеството към тези дати, също съобразено от Пловдивския апелативен съд.
Въпросът за началната дата на неплатежоспособността попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Като допълнителен критерий касаторът сочи член 280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът се позовава на решение №64/9.02.2005г. по гр.дело № 466/2004г. и на решение № 549/27.10.2008г. по т.дело № 239/2008г. на ВКС и доколкото няма данни да са постановени по реда на чл.290 ГПК и затова да имат задължителен за съдилищата характер, допълнителният критерий следва да бъде квалифициран по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираните решения не са представени с касационната жалба, достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010жг. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Отделно от това, изложените съображения са за неправилност на решението и са относими към фактите и обстоятелствата от значение за установяване изпадането на търговеца в неплатежоспособност. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №268/1.06.2011г., постановено по дело №65/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, трети търговски състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: