О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №1218 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от К. М. К., чрез адвокат С. Г. , с вх.№ 6351 от 17.12.2012 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.12.2012 г., срещу решение №296 от 09.11.2012 г. по в.т.д.№452/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение №138 от 08.06.2012 г. по т.д.№376/2011 г. на Добричкия окръжен съд и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените от касатора-ищец срещу [фирма], ЕИК1240300661 при условие на евентуално обективно съединяване искове по чл.29 ЗТР, като иск за установяване несъществуване на обявено обстоятелство, евентуално на иск за установяване на недопустимост на обявяването на дружествения договор от 10.03.2003 г. Приел е за несъществуващото обстоятелство липсващото решение на органа на дружеството- в случая решението на ОС на ответното дружество за приемане на този дружествен договор, поради което е признал за несъществуващ обявеният от А. по вписванията на 30.04.2008 в търговския регистър по партидата на ответното дружество дружествен договор от 10.03.2003 г. Варненският апелативен съд е обосновал недопустимостта на обжалваното решение с липсата на правен интерес от така предявените по съображения, че исковете с правно основание чл.29 ЗТР имат за предмет установяване порок на вписването с конститутивно действие, а не на обявеното от А. по вписванията обстоятелство с информационно оповестително действие. Приел е още, че т.н. дружествен договор от 10.03.2003 г. всъщност представлява актуална редакция на договора във връзка с настъпила промяна в членствения състав на съдружниците, което обстоятелство на основание чл.119, ал.2 ТЗ е било вписано по-преди още с решение №800 от 01.04.2003 г. по ф.д.№523/1996 г. на Добричкия окръжен съд, като понастоящем вече е обявен друг, изменен дружествен договор с по-късна дата от 17.05.2011 г. При това лицата, посочени като съдружници в процесния дружествен договор от 10.03.2003 г., съответстват на лицата, вписани в ТР като съдружници, както преди така и след пререгистрацията на дружеството, поради което за ищеца и липсва правен интерес от предявения иск.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Активната си легитимация на ищец обосновава с качеството си на съдружник, като подържа, че искът по чл.29 ЗТР включва в себе си и иска по чл.26 ЗЗД. Развива оплаквания за пристрастно отношение на съдията-докладчик. Формулира следните правни въпроси, за които подържа, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК:1.Може ли предявеният иск с правно основание чл.29 ЗТР да бъде недопустим, предвид разпоредбата на ТР 1-2002-ОСГК и възможността правата да се упражнят и от съдружник; 2. Елементите от фактическия състав на воденето съхраняването и достъпът до ТР съгласно Наредба №1/2002 г. следва ли да се приемат като едно цяло и всяко едно от процесуалните действия има ли самостоятелно значение и 3. Взаимносвързани или взаимноизключващи са чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗТР?
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответното дружество не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно нормата на чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е формулиран от касатора значим за изхода на делото правен въпрос. С т.1 на ТР 1-2010-ОСГТК е изяснено, че такъв е въпросът от значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на решаващия съд. Нито един от поставените правни въпроси не е относим към изводите на съда за недопустимост на първоинстанционното решение. Питането във въпрос №1 за приетата недопустимост на иска с правно основание чл.29 ЗТР с оглед качеството на ищеца на съдружник в ответното дружество, не е обусловил правните изводи на съда. Безспорно е, че ищецът има качеството на съдружник, което обуславя активната му легитимация, но въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо не на това основание, а поради произнасянето на Добричкия окръжен съд извън особения предмет на иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР. На второ място е констатирана и липсата на правен интерес от предявяването му, породи предходно вписване на дружествения договор на основание чл.119, ал.4 ТЗ.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като именно с посоченото от касатора ТР 1-2002-ОСГК е даден отговор на поставените въпроси. В мотивите по раздел ІІ на посоченото ТР изрично е указано, че за правния интерес от предявяването на иск за установяване порока на вписванията е от значение вида на регистърното решение- дали е конститутивно или декларативно. В случая обявяването на дружествения договор е станало на основание §4, ал.2 ПЗР на ЗТР във връзка със задължението за пререгистриране на търговското дружество. Задължението за представяне на заверен от управителя на дружеството дружествен договор има само декларативно действие. То не е елемент от фактическия състав на вписаното пререгистриране. Този устав е обявен на основание чл.119,ал.4 ТЗ още с решение №800 от 01.04.2003 г. по ф.д.№523/1996 г. на Добричкия окръжен съд, както правилно е отбелязал в мотивите си Варненския апелативен съд.
Въпрос №2 въобще е неотносим към спора, тъй като фактическият състав на водене, съхраняване и достъп до ТР не е свързан с предмета на иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР за установяване порок на вписването. Този иск е аналогичен на иска с правно основание чл.97, ал.1 или 3 ГПК, отм. във вр. с чл.431, ал.2 ГПК, отм., по повод на който с раздел ІІІ от ТР1-2002-ОСГК изрично е посочено, че при така предявения иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или на несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство.
По отношение въпроса за съотношението на чл.26 ЗЗД и чл.29 ЗТР освен че въпросът е зададен общотеоретично, несвързан с конкретните прави изводи на съда, с т.1 от ТР 1-2002-ОСГК е даден отговор и на него. Там изрично е посочено, че решенията на ОС не следва да бъдат разгледани като сделки между членовете на търговското дружество, което изключва приложимостта на ЗЗД относно тяхната недействителност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №296 от 09.11.2012 г. по в.т.д.№452/2012 г. на Варненския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: