4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
[населено място], 27.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 557/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. Ю. – гражданин на Л. чрез адв. Е. К. срещу решение №26 от 24.02.2012г., постановено по в.гр.д. №644/2011г. на Варненския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът [фирма] поддържа становище, че по формулираните два материалноправни въпроси въззивният съд не се е произнасял, поради което не могат да обосноват извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / Тр №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение от 4.10.2011г., постановено по гр.дело № 2105/2010г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, отхвърлени като неоснователни. Първият иск е за сумата от 139 809 евро, представляваща платена без основание цена по сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба на недв. имот , поради невъзможен предмет. Вторият иск е за сумата от 81 353.92 лв. частичен от общия размер на обезщетение за забавено изпълнение на парично изпълнение. Съдът е приел за основание за връщане на претендираната сума по главния иск нищожност на предварителния договор за продажба поради невъзможен предмет – разминаване между изпълнения обект и уговорен относно етажността и местоположението. Съдът е изразил становище, че установените несъответствия в идентичността на договореното и изпълненото не обосновава невъзможност на престацията в съдържанието и признаците, установени в хипотезата на чл.26 ЗЗД. Ищецът е разполагал с възможност на основание чл.262 ЗЗД да заяви несъгласие в процеса на изменение на изпълнението на договореното и да заяви разваляне на договора. Прието е за неоснователно твърдението, че изпълнението по предварителния договор с установените отклонения, може да обоснове извод за нищожен предмет, както и че не всяко неизпълнение може да доведе до най –тежката санкция –нищожност на договора. Съдът е извел аргумент от чл.87, ал.4 ЗЗД, а именно задължението на кредитора да установи с доказателства значителност на интереса си да се освободи от договора, задължаващ го да приеме изпълнението макар и със съществено отклонение от договореното. Окончателният извод е, че след като установеното е за недостатъци на изпълнението, а не с невъзможност на предмета на договора, искът е неоснователен.
На основание чл.272 ГПК Варненският апелативен съд е препратил към мотивите на окръжният съд и е изложил свои съображения. Въззивният съд се е позовал на заключението на СТЕ и е приел за установено, че посочения в предварителния договор имот F-33, ет.6 е изграден на същото фактическо място, което е договорено между страните, но предвид изменението на плана при сключено застрояване, всяко едно от телата е получило отделно наименование, като третото тяло “Курортна сграда” е построено в УПИ 2-175.80 и има два входа F и G, т.е. имотът се намира в уговореното тяло и вход. Разликата в етажността / в предварителния договор имота се намира на 6 ет., а според ищеца, продавачът му предлага имот на 3 ет./ също не е налице като се имат предвид, че сградата е с два подземни етажа и един нулев / партерен/ и три надземни етажа. Прието е също така, че промяната на градоустройственото решение е одобрена и сградата, в която се намира процесния апартамент, е въведена в експлоатация на 3.09.2010г., дата преди датата на предявяване на иска. Установените факти са дали основание на съда да приеме за доказана правната конструкция “невъзможен предмет”, основание за обявяване на предварителния договор за нищожен.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационното обжалване:
Като се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят прави искане ВКС да се произнесе “по въпроса за задължението на съда, след като се позовава на експертиза……, да прилага действителните отговори на тази експертиза, а не да прави самоволни заключения”. Така формулиран въпросът е довод за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 , пр. второ ГПК. Въззивният съд е направил извод за съвпадане на етажа по предварителния договор и изпълнения апартамент, на база на съдържащите се в заключението на техническата експертиза нива на застройката. Доколкото заключението на вещото лице е доказателствено средство то се преценява и обсъжда от съда по същество. Допуснатите от съда грешки при интерпретиране на фактите в заключението може да обоснове извод за съществено нарушение на процесуалните правила. Тъй като в производството по чл.288 ГПК възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не е предмет на проверка, а въпросът касае преценката на заключението на СТЕ, то въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Но дори да се приема, че въпросът е обуславящ изхода на спора според чл.280, ал.1 ГПК касаторът не обосновава с аргументи, при хипотезите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, допълнителния критерий за касационно обжалване от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Позоваването на закона, не е достатъчно да обоснове извод за допускане касационното обжалване по т.3, чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият въпрос: може ли да се счита, че няма невъзможен предмет един договор, когато има разминаване между уговореното и предлаганото и дали обещаната вещ съществува в правния мир, когато продавачът се опитва да замести с друг предмет, за която купувачът не е формирал воля е значим за изхода на делото, доколкото по делото е установено, че след частично изменение в плана за регулация и застрояване, апартаментът се намира в поземлен имот УПИ ІІ 175,80 кв.28 с идентификатор №10135.513.472 по плана на к.к. “Златни пясъци” съгласно разрешение за строеж №181/15.12.2006г., вместо в УПИ І-174 кв.28 с индентификатор №10135.513-174, посочен в предварителния договор, но не е обоснован допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато това е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Касаторът не излага аргументи относно необходимостта от промяна на практиката по приложение на правната норма, за необходимост от отстраняване на неяснота, а позоваването само на закона не е достатъчно за да обоснове извод за допускане на касационно обжалване на решението.
Поддържаното искане ВКС да се произнесе и във връзка с правилата за чуждестранни инвестиции в РБ – следва ли да бъде признат един договор за действителен, който явно цели да въведе в заблуждение чуждестранно физическо лице с посочените параметри и не следва ли след това съдът да окаже на това лице търсената защита не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото в себе си въпросът съдържа друго основание за недействителност на договора, по което съдът не е сезиран с исковата молба и затова не се е произнесъл.
В обобщение на горното не са доказани предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
На ответника по касация ще следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 7100лв. на основание чл.9 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съставът на първо отделение на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №26 от 24.02.2012г.постановено по в.гр.дело № 644/2011г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА К. Ю., гражданин на Л. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение 7100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: