О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
[населено място], 11.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1128/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение №994 от 20.06.2011г., постановено по т.д. №556/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав. Поддържат се касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК – противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – София поддържа становище за отсъствие на специалните предпоставки за достъп до касация – противоречиво разрешен правен спор и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски не е направено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
Обжалваното решение е постановено при следните факти:
САС е обезсилил решението от 5.03.2010г. по т.дело № 494/2006г. на СГС в обжалваната му част и е върнал делото за ново разглеждане в съответствие с първоначалното основание и петитум на иска, заявени с исковата молба. Решението е било обжалвано от въззивника [фирма] в частта, с което е уважен искът на касатора [фирма] за сумата от 8400 лв. на основание чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2006г. до окончателното й заплащане и за сумата от 10 186.11лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да обезсили решението, САС е приел, че първоинстанционния съд е допуснал недопустимо изменение на иска с определение от съдебно заседание на 21.11.2006г. С молба от 27.10.2006г. ищецът е поискал изменение на основанието на иска по фактури 1765/10.05.2005г., №2301/14.06.2005г., № 2387/13.07.2005г., №2490/ 9.08.2005г. №2588/9.09.2005г. и № 2838/11.11.2005г. – от договорно на основание неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД поради прекратяване на договорната връзка за сумата от 25 200 лв.. В исковата молба ищецът е претендирал заплащането на сумата от 33 600 лв. на основание неизпълнение на договор № 3909/24.06.2002г. за осигуряване срочно и възмездно достъп до и свързаност на обществената мрежа за предаване на данни на ответното дружество с обществената фиксирана телефонна мрежа на БТК за периода от м.ІV.2005г. до м.Х.2005г. и за м.ХІІ.2005г. Като доказателство е представил с исковата молба 8 бр. фактури. САС е приел, че СГС е допуснал недопустимо изменение на иска както в размера, така и на предмета на претендираното право / обезщетение вместо договорно възнаграждение/ при изменение и на основанието – вместо на договорно основание за липсата на такова след периода от 31.03.2005г., при това предпоставящо заявяване на допълнителни факти относно механизма на обедняването и обогатяването, т.е. при нередовност на заявяването. В тази обжалвана част въззивното решение е недопустимо, приема въззивния съд, и защото заявените от ищеца факти не предпоставят квалифицирането и уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като ищецът не твърди обстоятелства, а ответникът изрично оспорва факта на получени с негово изразено съгласие на престация и не е съобразено с твърдението на ищеца, че ответникът се е възползвал от предоставената от ищеца услуга, спестявайки си разход по заплащане на месечни такси. За вземането по двете фактури №603/8.03.2005г. и № 1170/7.04.2005г. изменението на иска е недопустимо, поради изменение в периода на вземането и изменение на размера, без да е оттеглен иска за разликата от 8400 лв. до 33 600 лв.
Първият от поставените въпроси за изменение на иска чрез промяна на основанието не е обуславящ изхода на делото, тъй като в случая съдът е приел, че страната е поискала както изменение на основанието, така и на размера на иска от една страна, а съдът се е произнесъл по иск, за който страната не е изложила факти – от иск по чл.59 ЗЗД по иск по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД. Така поставен въпросът не само не изпълнява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, достатъчно основание да не се допуска въззивното решение до касационен контрол, но не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С решение № 473 по гр.дело № 1537/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл.290, ал.1 ГПК и затова задължително за съдилищата / арг. т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ съставът на ВКС се е произнесъл по допустимостта за изменение на иска по чл.116, ал.1 ГПК отм. чрез въвеждане на ново основание в евентуалност с първоначалното при същия петитум, т.е. при хипотеза на изменение на иска различна от настоящото дело. С решение № 1002 по гр.дело №2566/2008г. на ВКС, ГК постановено по чл. 218а, б”б” ГПК отм., съставът на ВКС е приел за правилен извода на въззивния съд, че ищците не могат да претендират заплащане на наемната цена по договор за наем след като е прекратено действието му, а са могли да реализират претенцията си като обезщетение за ползване без основание, но такъв иск не е предявен, нито е налице изменение на иска при условията на чл.116 ГПК отм. По конкретното дело САС е приел, че е налице изменение в петитума на иска – различен размер – наред основанието на иска и на последно място произнасяне по непредявен иск, поради което обжалваното решение не е в противоречие с цитираното решение на ВКС, ГК / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. При различни факти е постановено решение № 675 по т.дело № 284/2006г. на ВКС, ТК. По това дело съдът е приел, че изменението на иска по чл.116 ГПК отм. се отнася само до основанието, без да е променен петитума и характера му на осъдителен.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК Позоваването на закона, без да се излагат аргументи съобразно критериите по приложението на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно да се обоснове приложното поле на разпоредбата за допускане на въззивното решесние до касационно обжалване.
В обобщение на изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ето защо ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №994 от 20.06.2011г. по т.дело № 566/2010г. на САС, търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: