О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
[населено място], 13.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2063/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. К. Н. като процесуален представител на М. П. Х. от [населено място] срещу решение постановено по гр.дело № 3107/2012г. на САС в частта, с която не е уважен иска й за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., като разлика между уважения размер от 70 000 лв. и претендирания от 100 000 лв. Решението е обжалвано и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски 908лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, включително динамиката в икономическата конюнктура, която стои в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване – параграф 4, ал.3 и ал.4 ДР на КЗ. Съдът е нарушел принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Придсъденото застрахователно обезщетение се явява не само занижено, но и несправедливо. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ в полза на пострадалата при ПТП произшествие ищца. Присъдено е обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., и е потвърдено решението на СГС за разликата до претендирания размер от 100 000 лв. Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението. Въззивният съд за да определи размера на обезщетението на 70 000 лв. е съобразил заключението на медицинската експертиза за вида и броя на травмите, продължителността и интезитета на свързаните с тях болки и страдания, неблагоприятната прогноза, възрастта на ищцата, както и обществено икономическите условия към момента на настъпване на увреждането – 5.06.2010г. Съобразени са намалени по обем и сила движения на долните крайници при патологично повишен мускулен тонус в тях /долна спастична парапареза/, нарушената чувствителност на долните крайници, тазово – резервоарни нарушения, практически невъзможна самостоятелна походка на ищцата без помощни средства или подкрепа, получен е болков синдром.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретното увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. Разликата при присъждане на различен по размер обезщетения се дължи на различните факти по делата, с оглед на конкретно установените обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По приложението й има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Както се посочи, дколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., какъвто е и конкретния случай. Доводи във връзка с присъдените разноски на ответника не са посочени. С оглед на изложеното, настоящият състав първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108/18.01.2013 г., постановено по в.гр.д.№3107/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: