О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр.София, 12.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 621/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 387 от 8.06.2010г. по в.ч.гр.дело №407/2010г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.04.2010г. по гр.дело №1939/2010г. на Русенския районен съд. С последното е прекратено производството делото по предявен с правно основание чл.415 ГПК иск за признаване за установено по отношение на Й. Д. Х. от гр. Русе / ответник по делото/, че дължи на ищеца Д. Д. Р. сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 19.02.2008г., както и обезщетение за неизпълнено парично задължение по чл.86 ЗЗД. Касаторът Д. Р. обосновава допустимостта на касационно обжалване с критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и следните процесуалните въпроси: при несъответствие между заявеното основание на вземането на паричната сума по реда на чл.410, ал.1 ГПК и предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК следва ли съда да остави без движение исковата молба за отстраняване на нередовностите й или същата следва да бъде върната като недопустима на основание чл.130 ГПК и произнасянето по допустимостта на предявения иск предшества ли доклада по чл.131 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Й. Д. Х. в писмено становище счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
За да потвърди определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото по предявения установителен иск по реда на чл.415 във връзка с чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че липсва идентичност между вземането, чието установяване се претендира в исковото производство и вземането, което е предмет на заповедното производство и за което е издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е издадена на основание договор за заем за сумата от 10 000лв. и 1109, 60 лв. обезщетение за забава. Предмет на иска е вземане по запис на заповед от 19.12.2008г. за сумата сума от 10 000 лв. и обезщетението по чл.86 ЗЗД в размер на 1109.60 лв.
В обжалваното определение въззивният съд правилно е възприел основанието на притезанието претендирано в заповедното производство и това с установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК. Основанието за издаване на заповед за изпълнение е договор за заем, а основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по запис на заповед. Исковата молба не съдържа факти за съществуването на заемни правоотношения между страните по делото. Принципно правилно е становището на съдилищата, че трябва да има идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство по чл.415 и чл.422 ГПК. Този извод произтича от разпоредбите на чл.415 и чл.422 ГПК, според които заявителят предявява иск за съществуване на вземането, “ който се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”.
Поставяният от жалбоподателя процесуален въпрос за правомощията на съда да укаже на ищеца да отстрани допусната нередовност на исковата молба по реда на чл. 214, ал.1 и чл.143, ал.2 ГПК е важен, но по конкретното дело не е обусловил крайния изход на исковото производство. В случая не става въпрос за нередовна искова молба по смисъла та чл.127 и чл.128 ГПК, или за фактичести твърдяния в пределите на заявеното основание / чл.143, ал.2 ГПК/, а за неизпълнение от страна на ищеца-касатор на процесуалното му задължение за въвеждането на релевантни за спора факти и обстоятелства когато се касае за спор, който подлежи на разглеждане по избрания от него процесуален ред – чл.415 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал1, т.3 ГПК. Липсва аргументация от страна на жалбоподателя в какво се изразява значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което не се изчерпва само с бланкетното позоваване на правната норма, което изключва допускане на касационното обжалване въз основа на така поставения въпрос и критерий.
В случая не е налице допълнителната предпоставка за допустимост на касационното обжалване по т. 3 по втория процесуален въпрос. Поставеният въпрос касае приложението на чл. 130 и чл.131 ГПК, които разпоредби са ясни и не се нуждае от тълкуване. Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Преценката на допустимостта следва да бъде извършена при яснота относно волята на страната по предявения иск, какъвто е конкретния случай. Проверката за редовност и допустимост на предявените искове предшества произнасянето на съда по всички предварителни въпроси и по допустимостта на доказателствата, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 ГПК, както е процедирал в случая първостепенния съд.
Документ за направени разноски за касационното производство не е представен – чл.80 ГПК, поради което такива не се присъждат на ответника по касация.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №387 от 8.06.2010г., постановено по в.ч.гр. дело №407/2010г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: