4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 920 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] / „МРИК 1”/ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат С. П., с вх.№ 8368 от 22.08.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1221 от 25.06.2012 г. по гр.д.№1506/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 ви състав, с което е потвърдено решение №4945 от 12.09.2011 г. по гр.д.№8012/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І ви състав в частта, с която е уважен предявеният от Н. Е. и Д. Е. срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата 45 641 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че касаторът- продавач на имота, предмет на сключения между страните предварителен договор от 2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот във ваканционен комплекс „А. Х.”, е нарушил забраната на чл.4.2 от предварителния договор без съгласието на купувача да не сключва каквато и да е било сделка с имота. Приел е още, че с ипотекирането от касатора на процесния имот в полза на търговска банка тази забрана е била нарушена, поради което сключеният предварителен договор е бил развален с отправената от ищците, като изправна страна, нотариална покана, връчена на ответника на 08.05.2009 г. Към тази дата е настъпил ефектът на развалянето на договора, поради което по-късното заличаване на ипотеката на 18.05.2009 г. е ирелевантно.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД , защото е останало недоказано твърдението на ищците за неизпълнение от негова страна на съществени договорни задължения, послужило за тях като основание за разваляне на предварителния договор. Счита за неправилни изводите на съда за евентуалните последици от учредената ипотека в правната сфера на купувача, която е учредена преди настъпване на падежа за сключване на окончателния договор и към този момент е заличена. Подържа, че в нарушение на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, поради липса на виновно неизпълнение от страна на продавача, съдът е приел, че с отправената покана от ищците, без да дадат срок за изпълнение, предварителният договор е развален. Позовава се на нарушение на чл.20, изр.второ ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните по договора.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Допустимо ли е разширителното тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили момента, към който имотът, предмет на договора, е следвало да бъде предаден чист от вещни тежести”- допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК; 2. „Следва ли да бъде прието за нарушение на предварителния договор учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот, преди датата на предаването му, съгласно тълкуването на клаузите на чл.4.1 и 4.2 от същия договор в тяхната взаимна зависимост връзка”- допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК; 3. „Допуска ли се разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначитела с оглед интереса на кредитора”- основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК; 4. „Следва ли учредянето на договорна ипотека върху имот от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителния договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици за него”- допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Н. Е. и Д. Е. чрез адвокат С. И. оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Първите три въпроса са от значение за конкретния спор, но отговорите по тях произтичат от тълкуването на клаузите по предварителния договор, която дейност е извършена от въззивния съд в рамките на решаващата му дейност по съществото на спора. Правилността й е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка за наличие на твърдените от касатора основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, която се извършва при разглеждането на касационната жалба по същество, а не в производството по чл.288 ГПК. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл..280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с посочените решение №37 от 25.06.2010 г. по т.д.№888/2009 г. на ІІ Т.О. и решение №89 от 17.07.2009 г. пот.д.№523/2008 г.на ІІ Т.О., защото с тях ВКС се е произнесъл по приложението на чл.20 ЗЗД и обвързаността на страните със силата на закон от сключения в границите на чл.9 ЗЗД договор, но при различна конкретна фактическа обстановка.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол по четвъртия поставен правен въпрос, който следва да се квалифицира като такъв за „Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него- към момента на предаване на имота, ипотеката е била заличена”. С оглед създадената по този въпрос задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, служебно известна на съда и формирана след подаването на касационната жалба, налице е допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- вж. решение №153 от 28.12.2012 г. по т.д.№1022/2011 г., І Т.О., решение №231 от 13.02.2013 г. по т.д.№1268/2011 г. ІІ, Т.О., решение №32 от 25.03.2013 г. по т.д.№126/2012 г. на І Т.О., решение №22 от 03.04.2013 г. по т.д.№821/2011 І Т.О./ В тях е застъпено становището, че за да е налице виновно неизпълнение от страна на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор и съставляващо основание за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87 ЗЗД, следва ипотечното задължение да не е било заличено към момента на предаване на имота.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1221 от 25.06.2012 г. по гр.д.№1506/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 ви състав, с което е потвърдено решение №4945 от 12.09.2011 г. по гр.д.№8012/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І ви състав в частта, с която на основание чл.55, ал.1,предл.трето ЗЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] е осъден да заплати на Н. Е. и Д. Е., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. сумата 45 641 евро, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 401.86 лв. разноски по компенсация.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1 789.13 лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: