1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
[населено място], 12.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 40/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №661 от 27.10.2011г., постановено по ч.гр.дело №558/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Варненския окръжен съд по гр.дело №1056/2011г. за неуважаване на отвода на застрахователя за неподсъдност на иска пред този съд. Жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество [фирма] иска отмяна на определението като неправилно, като се позовава на критериите за селектиране на частните касационни жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че уредената в чл.113 ГПК изборна местна подсъдност се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде потребителски, следва да произтича от уредените изрично възможности за това в Закона за защита на потребителите / З./. Макар и КЗ да въвежда понятието “потребител” , липсва препращаща норма, която да установява идентичност на съдържанието му с определението по параграф13, т.1 от ДР ЗПП. В писмен отговор ответници – ищци в исковото производство Г. Т. Д., Т. Г. Т. и Ж. Г. Т., чрез адв. Н. И. ВАК излагат съображения за недопустимост на касационното обжалване, поради отсъствие на посочените от касатора предпоставки. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос за приложението на специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК. Според жалбоподателя, поставеният въпрос е решен противоречиво в определение № 649/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 377/2010 г. на ВКС, I т. о., определение № 410/3.03.2010 г. по ч. т. д. № 395/2010 г. на САС, потвърдено с определение №649/2010г. на ВКС, ТК и определение № 697/7.12.2009г. по ч.т. д. 514/2009г. на ВКС, Іт.о. Ищците са предявили при условията на евентуално субективно съединяване искове срещу застрахователя – частен касатор и деликвента на основание чл.266, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД по евентуалния иск. За да потвърди определението на първоинстанциония съд, с което е отказано на застрахователя делото да бъде изпратено по подсъдност по адреса на управление на дружеството, въззивната инстанция е приела за приложима разпоредбата на чл.113 ГПК – специалната подсъдност за ищец- потребител, каквото качество им е признато с параграф 1, т.1 ДР КЗ и какъвто избор са направили ищците – исковата молба е подадена пред съда по своя постоянен адрес в [населено място]. При постановяване на определението въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, ТК, цитирана в мотивите. Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно предпоставките за приложение на изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Представените с частната касационна жалба определение № 649 по ч.т.д. № 377/2010г. на ВКС, Іт.о. и определение №697 по ч.т.д. № 514/2009г. на Іт.о. действително сочат на противоречива съдебна практика при решаване на значимия за делото процесуално правен въпрос. Противоречивата практика по приложението на чл.113 ГПК при предявен иск срещу застрахователя обаче е преодоляна към настоящия момент с определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК : опр. № 95 по ч.т.д. 70/2010г., опр. № 214 по ч.т.д. №173/2010г., опр. № 268 по ч.т.д.№ 148/2010г., опр.№477 по ч.т.д. №283/2010г. на ВКС, ТК и др. Със същите е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието потребител е възприето в широк смисъл и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори. Създадената непротиворечива практика по приложението на разпоредбата на чл.113 ГПК е основание да не се допуска обжалваното определение на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 661 от 27.10.2011г., постановено по в. ч.гр.дело № 558/2011г. на Варненския апелативен съд гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: