О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 10.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2215 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт В. Г. срещу решение № 1996/05.12.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 3-ти състав по т.д. № 1403/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ К. К. Й. с фирма „К. – К. Й.” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск ЕТ К. К. Й. с фирма „К. – К. Й.” срещу [фирма] по чл.208 ал.1 КЗ за сумата 37299.41 лв. със законна лихва с посочен период от време – застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” на товарен автомобил „Мерцедес”. Искът е уважен от СГС, чието решение частично е обжалвано от [фирма] само за сумата от 17540.06 лв., в която обжалвана част е потвърдено от САС, а в останалата част за разликата до размера на предявения иск от 37299.41 лв., като необжалвано, решението на СГС е влязло в сила. САС е приел, че между страните е налице застрахователен договор при условията на клауза „Каско +”, като между покритите застрахователни рискове в общите условия са посочени и природни бедствия – буря, ураган и др. САС е приел, че е настъпило покритото от договора застрахователно събитие, тъй като товарният автомобил е бил повреден от гръм, за което самият застраховател е извършил оглед. САС е изложил подробни съображения относно приложимите разпоредби във връзка с дължимия размер на застрахователното обезщетение – чл.208 ал.3 КЗ и чл.203 ал.3 КЗ, както и относно доказателствата по делото, установяващи действително направените от застрахования разходи за поправяне на вредите, причинени от настъпването на застрахователното събитие и конкретно извършените разходи в специализиран сервиз, представляващи реалната възстановителна стойност на щетите по смисъла на чл.203 ал.3 КЗ
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос в изложението си: „Задължителни ли са клаузите на Общите условия към имуществена застраховка „Каско +” относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, при условие че същите са приети писмено от застрахования и са станали част от застрахователния договор?”
С оглед така изложените мотиви от САС, формулираният от касатора въпрос не е обсъждан в този му вид. От доводите на касатора е видно, че въпросът касае начина на определяне дължимото обезщетение и значението в тази връзка на Общите условия, но следва да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл няма основание да се приеме, че формулираният въпрос е относим към спора, а ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 т.2 ГПК. Представеното решение на САС № Т-235/05.05.2010 г. по т.д. № 41/2010 г. е по обективно неидентичен казус, касае застраховка и Общи условия към нея, но при спор между страните за определяне на покритите и изключени застрахователни рискове, какъвто не е настоящият спор, касаещ определяне размера на застрахователното обезщетение, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторът не е посочил, нито приложил съдебна практика, обуславяща твърденията му за наличие на противоречиво разрешение със задължителна съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а и въззивното решение е в съответствие със служебно известна на настоящия състав на ВКС практика, относно изчисляване размера на застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” /р. № 6/02.02.2011 г. по т.д. № 293 /2010 г. на ВКС, І ТО, постановена по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 1200 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1996/05.12.2012 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав по т.д. № 1403/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. Г. Б.” № 3 да заплати на ЕТ К. К. Й. с фирма „К. – К. Й.”, ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] ет.1 ап.1 сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.