О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 07.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1183 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. срещу решение от 21.02.2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ Г състав /СГС/ по в.гр.д. № 13124/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество в подробно изложени съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач [фирма] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.258 ЗЗД връзка чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД при конституирано трето лице помагач на страната на ищеца [фирма]. Ищецът претендира сумата 24 000 лв. /частичен иск/ от цялостен иск в размер на 47 069.40 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка и 1 123.86 лв. лихва за забава за посочен период от време върху предявената главница. Ищецът претендира посочените суми като възнаграждение по сключен с ответника договор за изработка, по силата на който е извършил направата на асфалтова настилка на собствения на ответника търговски обект, представляващ бензиностанция, газстанция и търговска част в местност „Г.” в землището на [населено място]. Исковете са изцяло отхвърлени от СРС, чието решение е потвърдено от СГС. СРС е приел, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи облигационни отношения с ответника, по силата на които е изработил нещо и му се дължи съответно възнаграждение. Твърденият договор между страните не е установен със събраните по делото доказателства, поради което претенциите са отхвърлени на предявеното договорно основание. СГС е препратил изцяло към мотивите на СРС, съгласно чл.272 ГПК. СГС е приел още, че СРС е дал правилна квалификация на предявените частични претенции като не е допуснал неправилно приложение на закона, който извод е направен на базата на обсъдените писмени доказателства по делото, недоказващи между страните да е сключен договор за изработка. Отразено е още, че СРС правилно е посочил, че писмените доказателства, касаещи отношенията между ответника и третото лице помагач [фирма] не установяват договорни отношения между ищеца и ответника.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с доказателствата по делото и приетото за установено от същите. Конкретно се поддържа неправилност на отказани доказателствени искания /за СТЕ/, които според касатора са щели да установят обема и стойността на извършените от ищеца СМР. Този въпрос касае неправилност по чл.281 ГПК и не може да се обсъжда в настоящото производство, но е и необуславящ като разрешение изхода на спора, тъй като исковете са отхвърлени, поради недоказаност на договорна връзка между страните, а не поради недоказаност на обем на извършена работа от [фирма]. Всички доводи на касатора във връзка със събраните по делото доказателства и направени искания за такива, както и позоваването в тази насока на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС касаят оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. Това е така, защото законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях, като е недопустимо подмяната на едните основания с другите. С касационната си жалба и изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът цели именно подмяна на основанията по чл.280 ал.1 ГПК с такива по чл.281 ГПК, както и промяна на крайния изход по спора, което не мотивира основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1140 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2011 г. на Софийски градски съд, ІІІ Г състав по в.гр.д. № 13124/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] с адрес на управление [населено място],[жк]бл. 55 вх. ”Г” ет.1 ап.57 и съдебен адрес чрез адвокат Б. в [населено място], [улица] ет. 2 ап. 6 да заплати на [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, ляво, чрез адвокат А. Т. направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.