О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 02.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1102 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – С. И. Д., приподписана от адвокат И. К., срещу решение № 361/11.07.2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 545/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. Р. Ж. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ е предявен иск от С. Р. Ж. срещу С. И. Д. в качеството й на [фирма] по чл.74 ЗЗД вр. чл.430 и сл. ТЗ за сумата от 38 641.95 лв. – главница и 1000 лв. – лихва за забава. СТОС е уважил иска за 36 469.09 лв. със законната лихва и го е отхвърлил за разликата от 36 469.09 лв. до 38 641.95 лв., поради извършено прихващане за сумата от 2 172.86 лв., представляваща направени подобрения. Искът по чл.86 ЗЗД за претендирана лихва до предявяване на иска е отхвърлен. Решението на СТОС е потвърдено от П., като с определение от 15.09.2011 г. по реда на чл.248 ГПК е допълнено в частта му за разноските – присъдени са такива в полза на С. Р. Ж.. П. е приел, че предявеният иск за главницата – останала и незаплатена част след уважен преди това частичен иск между същите страни на същото основание е основателен в уважения от СТОС размер, тъй като ищецът е закупил недвижим имот – диско-бар „Ла страда” за сумата от 80 000 лв. и се е задължил да погаси задължения на продавача към кредиторите му, като общият размер на задълженията да не надхвърля 120 000 лв. Ищецът е погасил и задължение на трето за сделката лице – [фирма] към банка [фирма], което задължение е било обезпечено с ипотека върху имота, закупен от него и е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника /чл.155 ал.2 ЗЗД/. П. е приел, че СТОС е дал законосъобразен отговор на поставените пред него въпроси и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. В допълнение е посочил, че имотът, предмет на продажба, е именно диско-бар „Ла страда”, както е отразено в нотариалния акт. Посочил е още, че правилно СТОС е допуснал прихващане със сумата, за която са извършени подобрения в имота, след покупко-продажбата му не и преди покупко-продажбата, тъй като последните са част от уговорената продажна цена.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Вместо въпрос излага твърдения за неправилност на въззивното решение във връзка с приетото по направеното възражение за прихващане /само частично, а не изцяло/, както и относно това, че ищецът е погасил чужд дълг. За тези въпроси, касаторът твърди постановяване в противоречие с практика на ВКС, а приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК мотивира с приложението на чл.103, чл.104 и чл.155 ал.2 ЗЗД, по които решението по касационната жалба „ще има значение за точното прилагане на закона”. Освен че не са формулирани въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, отговорите на така изложените твърдения на касатора са и фактологично обусловени. Касаторът иска пререшаване на възникналия спор, но с оглед неговите твърдения, а не с оглед събраните по делото доказателства и приложения закон, съобразно същите. В този смисъл не е налице нито формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито противоречиво разрешаване на такъв по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, нито някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия и не обуславят наличие на някои от допълнителните критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361/11.07.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 545/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.