О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.01. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 4761/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Х. Р. И., чрез адвокат Л. М., с вх.№11534 от 04.12.2013 г. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 03.12.2013 г., срещу Определение № 349 от 19.11.2013 г. по т.д.№4142/2013 г. на ВКС, І Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК e оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Решение №322 от 12.07.2013 г. по в.гр.д.№418/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са уважени предявените от [фирма],[ЕИК], срещу настоящия частен жалбоподател при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземането на банката за сумата 9 744.39 лв., представляваща неизплатено от жалбоподателя задължение по договор за банков кредит и на вземане за сумата 5 650.34 лв.- просрочени лихви. С обжалваното определение ВКС, І Т.О. е приел, че всеки един от обективно съединените искове е под 10 000 лв., прага за обжалване на решения по въззивни търговски дела.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като се касае до предявен един иск за установяване съществуването на едно задължение с общ размер от 15 394.73 лв.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно с обжалваното определение е прието, че въззивно решение на Великотърновския окръжен съд не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. В случая са предявени два иска: иск за установяване съществуване на вземането по главницата с цена 9 744.39 лв. и иск за установяване съществуване на акцесорното вземане за лихви с цена 5 650.34 лв., всеки един от които е с цена под обжалваемия минимум за касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела. Настоящето дело правилно е преценено като търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като вземанията срещу касатора- ответник, предмет на установяване, произтичат от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1,ал.1,т.7 ТЗ- договор за банков кредит. Неправилно посочената обжалваемост на въззивното решение не създава право на касационен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 349 от 19.11.2013 г. по т.д.№4142/2013 г. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: