1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
[населено място],20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 33/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба вх.№ 8109 от 12.10.2011 г. от [фирма], [населено място] чрез адвокат А. К. Б.- Д. от ПАК, подадена срещу определение № 247 от 17.09.2011 г. по в.ч.гр.д. № 657 / 2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 1252/ 2011 г. на Районен съд – Димитровград. С последното е отхвърлено заявление на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма] и [фирма], [населено място], представлявано от П. З. З. за сумата 49 654,27 лв.- главница, 10 003,21 лв.- договорна лихва и 112,40 лв.- такси.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, не съответствува на събраните по делото доказателства и е необосновано. В производството по чл.417 ГПК съдът следвало да провери редовността на документа по чл.417, т.2 от ГПК само от външна страна и било достатъчно този документ да отговаря на изискванията на чл.418,ал.2 от ГПК. Твърди,че представеното по делото извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка №892573 безспорно удостоверява наличието на изискуемо вземане на банката спрямо длъжниците, възникнало по Договор за банков кредит №BL 16095/ 08.05.2008 г. и че изводите на въззивния съд в обратния смисъл били необосновани.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК частният касатор поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и разрешаването на който би довел до точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченият от жалбоподателя процесуален въпрос касае съдържанието на извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките в производството по чл.417 във вр. с чл.418,ал.2 от ГПК с оглед преценката на представения към заявлението документ като годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В подкрепа на поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК жалбоподателят представя определение № 697 / 19.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 618/ 2009 г., ІІ т.о.,ТК, определение № 811/ 30.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 861/ 2009 г., І т.о.,ТК, определение № 118 / 24.02.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 25/ 2009 г., ІІ т.о.,ТК, определение № 162 / 09.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 66/ 2010 г., І т.о.,ТК, определение № 461 / 28.06.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 272/ 2010 г., ІІ т.о.,ТК, определение № 174 / 16.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 18/ 2010 г., І т.о.,ТК, както и други определения на различни окръжни съдилища и СГС.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна активно легитимирана за това, срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, ВКС, ТК състав на първо отделение намира, че определение № 247 от 17.09.2011 г. по в.ч.гр.д. № 657 / 2011 г. на Х. Окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправен и материалноправен въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Тези въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК и съобразно постоянната практика на ВКС, съдебният състав на въззивната инстанция е извършил необходимата проверка и е направил извод, че представените извлечение от сметка към 19.05.2011 г. и договор за предоставяне на кредит от 8.05.2008г. не удостоверяват изискуемостта на вземането. В случая е направена констатация от съда, че извлечението от счетоводните документи не съдържа данни кога е последното плащане на кредита, за да се извърши преценка за забавата и свързаната с нея предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно клаузата в договора – чл.26, б”в” банката трябва да упражни правото си на предсрочна изискуемост на кредита чрез уведомяването на длъжника. Предсрочната изискуемост настъпва при посочените в договора условия, едно от които е неизпълнение на поето с договора задължение, т.е. вкл. и задължението за погасяване на кредита. При липсата на данни за последното погасяване на дълга, т.с. спиране на плащането по него, не става ясно от кога длъжникът е в забава, за да упражни банката правото си по чл.26 буква “в” от договора предсрочна изискуемост на кредит. Така в определение № 162 по ч.т.д. №66/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о., в определение № 174 по ч.т.д. 18/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о. е прието, че при съобразяване на изискването на чл.418, ал.3 ГПК предмет на искането за издаване на заповед за изпълнение трябва да бъде вземане с настъпил падеж. Установяването на забавата, ако не бъде отразена в представения от банката документ – извлечение от счетоводните книги, то поне трябва да може да бъде констатирана от евентуално представените със заявлението документи. В случая такава връзка не може да бъде направена, тъй като извлечението от счетоводната книга не установява забавата – последната платена вноска –лихва и главница, нито в представените със заявлението документ е представен плана за погасяване на вноските, с краен срок на плащане на кредита 10.05.2028г. Не е налице противоречие с останалите определения на ВКС, ТК доколкото преценката за редовността на документа по чл.417, т.2 и изискуемостта на вземането е направено въз основа на конкретно установената фактическа обстановка. Не е налице противоречиво разрешаван въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото по същия правен въпрос се е произнесъл ВКС като последна, касационна инстанция /т.3 ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Установената съдебна практика по приложението на чл.417, т.2 и чл.418, ал.3 ГПК не обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Различният изход на делата зависи от съдържанието на конкретните заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдържанието на отделните извлечения от счетоводни сметки и различните договорни клаузи. Изложеното налага извод за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова ВКС ,ТК І т.о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 247 от 17.09.2011 г. по в.ч.гр.д. № 657 / 2011 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: