О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1033 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Д. и Н. С. срещу решение № 859/27.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 756/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. М. В. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор..
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС//първоначално пред Софийски районен съд, но след прекратяване на производството при увеличение на иска делото е изпратено по подсъдност на СГС/ са предявени искове на [фирма] срещу И. М. В. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 34 136.03 лв. – главница и мораторна лихва върху нея от 17.10.2008 г. до 28.01.2009 г. в размер на 1519.68 лв., дължими по споразумение от 25.09.2008 г. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е възприел фактическите и правни изводи на СГС и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Според САС представеното споразумение от 25.09.2008 г. не дава основание да се приеме, че ответникът И. М. В. като физическо лице е задължена страна по поетите със споразумението задължения към ищеца. Изводът е направен при изложени мотиви във връзка с тълкуване на вписаните в споразумението страни, положените подписи върху споразумението, както и печати върху подписите.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Под формата на „въпроси”, касаторът излага доводи за неправилност във връзка с приетото от САС кой трябва да подпише едно споразумение, тълкуване волята на страните по това споразумение и вложения от тях смисъл в него. Тези доводи нито формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК с оглед разграничението на основанията по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, както и реда за произнасяне по тях. Тези доводи не мотивират и наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поддържан в касационната жалба. Сочените разпоредби на чл.14, чл.20, чл.79 и чл.86 ЗЗД са ясни, по тях има съдебна практика, като не се твърди нито неяснота на разпоредбите, нито основание за ново тълкуване на тези разпоредби, с което да се обосновава приложение на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Само несъгласието на касатора с крайния изход на спора, при изложени от съда мотиви във връзка с обсъждане на представените доказателства и направените въз основа на тях правни изводи, не мотивира нито въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК като основание за достъп до касация, нито допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива са поискани в писмения отговор, но само в случай на допускане на касационно обжалване, а такова не се допуска.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859/ 27.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 756/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.