3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 27,06, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №2407/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Радостина В. М. и Р. А. М., чрез адвокат В. В., с вх.№87744 от 24.08.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение №12937 от 03.08.2012 г. по ч.гр.д.№6619/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” състав, с което е потвърдено определение от 10.04.2012 г. по гр.д.№16348/2012 год. на Софийския районен съд, І ГО, 30 състав, с което на основание чл.118, ал.1 във вр. с чл.104, т.4 във вр. с чл.69, ал.1, т.4 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд. Предмет на делото са предявените от настоящите частни жалбоподатели срещу [фирма] при условия на обективно съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1 ЗКИ и във вр. с чл.143,т.3, т.10 и т.12 ЗЗП, като неравноправни, на пет клаузи от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 42178 от 11.08.2008 и осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 5 683.77 швейцарски франка с левова равностойност от 9 229.14 лв., съставляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива. Районният съд е приел, че искът за обявяване нищожността на посочените пет клаузи от договора за кредит е оценяем и цената му възлиза на посочената от ищците сума от 65 463.47 швейцарски франка, с която се увеличава задължението им по договора за кредит в резултат от увеличаването от страна на банката на лихвения процент, поради което е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесните пет клаузи от договора за кредит е оценяем, ищците са посочили цената му от 65 463.47 швейцарски франка, която е възприета и от съда на основание чл.69, ал.2 ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснато нарушение на чл.69, ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД. Подържат, че искът за обявяване нищожността на петте клаузи от сключения договор за кредит е неоценяем, сумата от 65 463.47 швейцарски франка не представлява цена на този иск, имащ за предмет не обявяване нищожността на целия договор, а само на пет клаузи от него. Поставят следните процесуалноправни въпроси: 1/Оценяеми ли са установителните искове за обявяване на отдени клаузи от потребителски договор за нищожни, поради неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП? 2/ Може ли въз основа на бъдещи събития и бъдещи плащания по потребителски договор да се определи цената на иска? 3/Реално определяеми ли са бъдещи плащания по потребителски договор? и 4/Кой съд- районен или окръжен, е родово компетентен да разгледа иск за обявяване нищожност на отделни клаузи, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП? По тези въпроси подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В подкрепа на твърденията си за противоречива съдебна практика прилага определение от 13.02.2012 г. по гр.д.№1093/2012 г. на СГС, постановено на основание чл.121 ГПК и определение №85 от 10.01.2012 г. по ч.гр..№49/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Липсва общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Формулираните от частните жалбоподатели, чрез адвокат В., процесуалноправни въпроси не са от значение за конкретните правни изводи на съда. При определяне родовата подсъдност на предявените искове съдилищата са се съобразили с определената от самите ищци цена на установителните искове за обявяване нищожността на петте клаузи от договора за кредит в размер на сумата от 65 463.47 швейцарски франка. Цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото/чл.68 ГПК/. Тя се посочва от ищеца- чл.127, ал.1,т.3 ГПК. В случая твърдяната от ищците нищожност на отделните клаузи на договора е изведена от подържаната от тях неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. В предмета на установяване на този иск влиза „значителното неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя”, което неравновесие именно е оценено от самите ищци и настоящи частни жалбоподатели в размер на посочената по-горе сума. При това отговорът на въпроса за оценяемост на установителните искове за обявяване за нищожни на отделни клаузи от договора е фактологически обоснован от същността на самите клаузи. Достатъчно е предметът на иска по отношение на само една от тях да е оценяем, какъвто в случая е този за нищожност на чл.3, ал.1 от договора за определяне на дължимата на банката годишна лихва. Фактологически обоснован е и въпросът за родовата подсъдност на исковете, защото тя следва да се определи по правилата на чл.103 и чл.104, т.4 ГПК съобразно тяхната конкретна цена, определена по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК, както и е направено в случая.
Не посочването на общото основание за достъп е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на частната касационна жалба. В случая не са налице и подържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК. Приложеното определение от 13.02.2012 г. по гр.д.№1093/2012 г. на СГС не доказва противоречива съдебна практика, защото то е постановено по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.121 ГПК, а няма данни да е станало окончателно. Определение №85 от 10.01.2012 г. по ч.гр..№49/2012 г. на Софийския апелативен съд също не доказва такава практика, защото с него е определена родовата подсъдност на спора пред Софийския районен съд, съобразно цената на вземанията на банката по атакуваните клаузи, която в този случай е била под определения в чл.104, т.4 ГПК размер.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12937 от 03.08.2012 г. по ч.гр.д.№6619/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” състав, с което е потвърдено определение от 10.04.2012 г. по гр.д.№16348/2012 год. на Софийския районен съд, І ГО, 30 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: