1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 66/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №678 от 22.12.2011г., постановено по в.ч.т.дело №760/2011г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено без уважение молбата на [фирма] [населено място] за освобождаване на дружеството от внасянето на ДТ по подадената въззивна жалба срещу решението по т.дело № 680/2009г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и постановено в противоречие с чл.692, ал.2 ГПК. Поддържа, че правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от заплащането на ДТ в случаите, в които не разполагат с достатъчно средства, е трайно призната в практиката на ЕСПЧ и по – конкретно в решение по делото на Paykar Yev Haghtanak L. срещу А.. Счита, че обстоятелството, че чл.83, ал.2 ГПК не предвижда възможност юридическите лица да бъдат освобождавани от заплащане на ДТ е в противоречие с чл.6, т.1 от ЕКПЧОС и “Доктрината на правото”, гарантиращи правото на справедлив процес.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Варненският апелативен съд е отказал освобождаването на дружеството – жалбоподател от внасянето на ДТ по подадената от него въззивна жалба срещу решение на въззивния съд, като се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и на определение № 271/14.03.2011г. по ч.т.дело № 179/2011г. на ІІт.о. на ВКС – разпоредбата се прилага само за физическите лица и няма приложение за търговските дружества. Въззивният съд е приел е, че е не нарушен и принципа на равнопоставеност на страните в процеса, доколкото ищецът по делото [фирма] е внесъл ДТ по иска. Изложено е съображение, че с оглед на сигурността на търговския оборот търговецът трябва да бъде платежоспособен, което изключва освобождаването му от ДТ и разноски по предявени от него и срещу него искове с изключение на уредените в закона случай при обявена неплатежоспособност на търговеца. Съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл.628 ГПК тъй като молителят не е посочил разпоредба на правото на ЕС или акт на орган на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Чл.83, ал.2 ГПК дава възможност за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Изцяло следва да бъдат споделени съображенията на апелативния съд, че с оглед на сигурността на търговския оборот търговецът трябва да е платежоспособен, а доколкото чл.620 ТЗ предвижда възможност за освобождаването на обявения в неплатежоспособност търговец от заплащане на ДТ, за конкретното дело посочените в закона хипотези са неприложими. Поддържаната неправилност на определението на въззивния съд, с необходимостта за отправяне на преюдициално запитване по въпроса дали липсата на предвидена възможност в ГПК за освобождаването на юридическите лица от заплащане на ДТ в случаите когато не разполагат с достатъчни средства, е само в подкрепа на изводите на съда, че разпоредбата на чл.83 ГПК е неприложима за юридическите лица – търговци. В този смисъл определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивника [фирма] за освобождаване от внасянето на ДТ по въззивната жалба срещу обжалваното от него решение, ще следва да бъде потвърдено като правилно.
Въззивният съд не е произнесъл с изрично определение по искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с достъпа им до правосъдие, поради което в частта, с която се иска отмяна на определение на Варненския апелативен съд за оставяне без уважение на молбата на дружеството – въззивник за преюдициално тълкувателно запитване до Съда в Л., частната жалба е лишена от предмет. Затова тя ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №678 от 22.12.2011г., постановено по в.ч.т.дело № 760/2011г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от ДТ по подадената от него въззивна жалба срещу решението по т.дело № 680/2009г. на Варненския окръжен съд .
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. № 371/21.01.2012г. на [фирма] – Варна относно искане от Варненския апелативен съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Л..
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението от жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: