О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №385 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. С. Ч. от [населено място], чрез адвокат А. К., с вх.№ 6603/23.01.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №18829 от 20.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д.№14725/2011 г. на Софийския градски съд, І Г.О., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 16.06.2011 г. по гр.д.№14597/2011 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав, с което на основание чл.420 ГПК е спряно изпълнението по изп.д.№2011380402844 по описа на ЧСИ М. Б., с рег.№838,с район на действие Софийския градски съд. Делото е образувано въз основа на издадени заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд , че спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание чл.417, т.9 ГПК, настъпва по силата на закона с факта на подаване на възражението от длъжника, без да е необходимо да са налице другите предпоставки за спиране по чл.420, ал.1 и 2 ГПК.
Частният жалбоподател Д. Ч. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е постановил спиране на изпълнението само въз основа на направеното възражение от длъжника. Позовава се на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК защото счита, че липсва съдебна практика по въпроса за необходимите предпоставки за постановяване спиране на изпълнението при Заповед за изпълнение, издадена на основание чл.417,т.9 ГПК
Ответникът М. К., [населено място], не взема становище.
Частната касационна жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Те не попадат сред нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя по чл.422 ГПК до предявяване на иска му за установяване съществуването на вземането. Уредбата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК е аналогична на тази по чл.250 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР1-2001 год. не е загубило сила. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.278, ал.2 ГПК: Определение№32 от 11.01.2010 год. по ч.т.д.№852/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №71 от19.01.2010 год. по ч.т.д.№767/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение № 434 от 04.06.2010 год. по ч.т.д.№277/2010 год. на ВКС, І Т.О., Определение №498 от 05.07.2010 год. по ч.т.д.№288/2010 год.на ВКС, ІІ Т.О.;Определение №614 от 09.11.2009 год. по ч.т.д.№589/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №660 от 19.07.2010 год. по ч.т.д.№520/2010 год. на ВКС, І Т.О.
Неправилно посочената от Софийския градски съд обжалваемост на определението за спиране с правно основание чл.420, ал.2 ГПК не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. С. Ч. от [населено място], срещу Определение №18829 от 20.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д.№14725/2011 г. на Софийския градски съд, І Г.О.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състъв на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: