О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София,11.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1210 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Д. срещу решение № 1423/12.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 344/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. О. П. и Р. Т. П. оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски окръжен съд /СОС/ са предявени искове от М. О. П. и Р. Т. П. срещу [фирма] по чл.125 ал.3 ТЗ вр. чл.127 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците по предявения като частичен иск претендират от ответника сумата от 50 010 лв., част от сумата 77854.11 лв. /по 25 005 лв. за всяка/ и мораторна лихва 18711.31 лв. /по 9355.65 лв. за всяка/. Претенциите представляват парична равностойност на дружествен дял на наследодателя на ищците – Т. Д. П. /починал на 22.09.2006 г./ от капитала на ответното дружество и лихва за забава. Исковете са уважени от СОС за главницата, както е претендирана – за 50 010 лв. общо за двете и частично за лихвата – общо за двете – 18 152.34 лв., като претенцията за лихвата е отхвърлена от уважения до предявения размер. Първоинстанционното решение на СОС е потвърдено от САС. САС е приел, че предявеният иск по чл.125 ал.3 ТЗ е основателен като относно размера му правилно е възприето заключението на ССЕ – вариант по допълнителното заключение, съгласно което общият размер на дружествения дял на наследодателя на ищците към 30.09.2006 г. е 77 854.11 лв., с оглед установеното, че счетоводството на ответника е водено нередовно. Съдът е възприел този вариант от заключението при извършената проверка на редовността на представения от дружеството счетоводен баланс към 30.09.2006 г., посочен като недостоверен, с оглед събраните по делото доказателства и поведението на ответника при събирането им. Относно допуснатите нарушения при воденото счетоводство на ответното дружество, САС е изложил подробни съображения, с оглед на които е посочил, че правилно е възприето допълнителното заключение на ССЕ. Претендираната лихва за забава е присъдена от направената покана от ищците до ответното дружество.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът излага доводи под формата на въпроси, които касаят извършената от САС преценка на релевантните за спора факти и събраните във връзка с тях доказателства. За посочената недопустимост на въззивнотно решение касаторът не излага никакви съображения, не формулира въпрос, нито настоящият състав на ВКС намира данни да съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, за да го допусне до касационен контрол при непосочен въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Всички доводи на касатора за допускане на касационно обжалване по същество възпроизвеждат въззивната му жалба и оплакванията в касационната му жалба по чл.281 ГПК. Касаторът твърди, че САС не е разгледал и обсъдил всичките възражения във въззивната му жалба, възприел е неправилни правни изводи на СОС по приложение на материалния закон все във връзка с обсъждане на доказателствата и приетата въз основа на тях фактическа обстановка, мотивираща основателност на предявените искове като главница и лихва за забава.
Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. В този смисъл доводите на касатора за неправилност на решението на САС относно преценката на доказателствата не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват желание на страната за ново разрешение на спора в съответствие с искания от нея резултат, а не с оглед представените по делото доказателства и закона. На практика касаторът подменя основанията по чл.280 ГПК с тези по чл.281 ГПК, но тези основания не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК. В случая САС е изложил много подробни мотиви, в известна степен хаотично възпроизвеждащи и обсъждащи доводите и възраженията на страните във връзка с приетите по делото доказателства, но по същество съдържащи преценка на всички доводи и възражения. Изключително подробният и хаотичен стил на изложение във въззивното решение /какъвто е и стилът на касатора/ е правно непрецизен в известен смисъл, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не са налице и сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Посочените решения № 691/02.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2009 г. на ВКС и № 218/12.07.2011 г. по гр.д. № 804/2010 г. на ВКС са неотносими към настоящия казус. Те касаят искове по чл.53 ал.2 ЗКИР и чл.73 ЗС. Първото решение е относимо към обсъждане на събраните по делото доказателства, като ВКС е приел, че липсва такова обсъждане, а по настоящото дело е налице обсъждане, както се посочи по-горе, но то не се възприема от настоящия касатор с оглед крайния изход на спора. От останалите посочени от касатора решения на ВКС и ВС, относимо към настоящия казус е решение № 81/18.07.2011 г. по т.д. № 809/2010 г. на ВКС, но обжалваното решение не е в противоречие с това решение, а в съответствие с дадените от ВКС указания към въззивния съд за новото разглеждане и произнасяне по делото. Касаторът не излага съображения, които да мотивират наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение не обосновават такава хипотеза, нито могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са оплаквания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, не основания по чл.280 ал.1 ГПК. Не обосновават наличие на такава хипотеза и взаимно изключващите се твърдения на касатора за наличие и липса на съдебна практика по приложението на чл.125 ал.3 ТЗ при изготвен в случая счетоводен баланс и доказателства, че счетоводството на търговеца не е водено в съответствие с изискванията на закона. По делото е изслушано заключение на ССЕ с множество варианти, съобразно исканията и възраженията на страните при възприет вариант съобразно установеното по воденото от дружеството счетоводство и направените оспорвания по записванията в същото. В този смисъл изложеното по този въпрос е изцяло относимо към оплакване за необоснованост по чл.281 т.3 ГПК, но не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито мотивира хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната по жалбата страна адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1423/ 12.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 344/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес в [населено място], [улица] ап.5 да заплати на М. О. П. и Р. Т. П. със съдебен адрес в [населено място], пл. „С.” № 11 ет.1 офис № 5 чрез адвокат Р. К. общо сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.