О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
[населено място], 24.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №308/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Б. от [населено място] срещу решение №179/16.12.2010г. по гр.д.527/2010г. на Варненския апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя процесуалния въпрос за пределите на контрол на въззивния съд, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото, както и по материалноправен въпрос в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно в случаите на съавторство на проект допустимо ли е един от авторите да установи своето авторство върху произведението. Допълнителната предпоставка на закона касаторът обосновава с двете разпоредби – на чл. 15, ал.1, т.2 и чл. 8 , ал. ЗАПСП и липсата на яснота в нормата на чл.15, ал.1 от с.з. дали закрилата на неимуществени авторски права при съавторство, следва да бъде търсена единствено съвместно от всички съавтори.
Ответникът [община] не заявява становище по изложените от касатора основания за допускане на касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол не са налице.
Ищецът Д. Б. е предявил иск срещу Община – Д. за признаване авторството му върху идеен и технически / работен/ проект на ЖБ “Д.” , от който на последните две секции “Д” и “Е” е дадено ново наименование ЖБ “Д.”. Добричкият окръжен съд е уважил предявения иск. Варненският апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивният съд, след преценка на доказателствата по делото – Протокол №5 от 11.06.1985г. на ИТЕС към Община [населено място], показанията на св. Г. В. и изявлението на ищеца, че няма претенции за изцяло авторство върху идейния и работен проект на ЕК “9-ти Септември”, вкл. шест секции, е приел, че ищецът не доказва изключително еднолично авторско право върху проекта на ЖБ “Д.”, вкл. и секциите “ Д” и “Е”, с даденото им ново наименования ЖБ “ Д.”.
За правомощията на въззивния съд е приложима разпоредбата на чл. 269 ГПК, с която е въведен ограничения въззив. Това означава, че въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът е отговорил на заявените от въззивника материалноправни въпроси, което сочи, че поставения процесуален въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на чл.269 ГПК в случая не е обусловило изхода на делото, поради факта, че [община] е обжалвала първоинстанционното решение изцяло с доводи за неговата неправилност. Варненският апелативен съд, като инстанция по същество на спора, се е произнесъл по предмета на иска и заявеното с исковата молба материално право, а именно ищецът автор ли е на идеен и технически / работен/ проект на ЖБ “Д.”, от който на последните две секции “Д” и “Е” е дадено ново наименование ЖБ “Д.”. Решението на съда, че ищецът не е единствен автор на проекта за секциите “Д “ и “Е” е изведено след преценка на доказателствата по делото и изявлението на ищеца, т.е. в резултат на проведената от съда по същество решаваща дейност. С оглед на изложеното и след като поставения процесуален въпрос не е решаващ за изхода на делото, не следва да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.290, ал.1 ГПК
Не е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК по правния въпрос: в случаите на съавторство на проект допустимо ли е един от авторите да установи своето авторство върху произведението, а именно разрешения от съда материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Така поставен въпросът е относим за процесуалноправна легитимация на съавтора на произведение, което е създадено от две или повече лица, свързан с допустимостта на иска, а не за материалноправната легитимация, която се определя и установява от ищеца и е свързана с основателността, предпоставка е за уважаване, респ. за отхвърляне на иска. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск поради неустановена материалноправна, а не процесуалноправна легитимация на ищеца по конкретното дело а именно, твърдението му в исковата молба и искането да бъде признат за автор/ а не съавтор/ на произведението, т.е. при съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства и петитум. След като правният въпрос не е обуславящ изхода на делото, то не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3. ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179/16.12.2010г., постановено по в.гр.дело № 527/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: