О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
[населено място], 28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №433/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 20.02.2012г., постановено по ч.гр.дело №2334/2012г. на Софийски градски съд, търговско отделение, ІV-6състав, с което е потвърдено разпореждане от 20.12.2011г. по ч.гр.дело № 28598/2009г. на СРС, Іг.о., 40 състав. С разпореждането е обезсилена заповед за изпълнение №660/23.06.2009г. и изпълнителен лист по отношение на длъжника С. Р. Х. от [населено място]. Жалбоподателят [фирма] – [населено място] иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател не оспорва фактите по делото, но поддържа становище, че въззивният съд е следвало да се съобрази с подадената в съда искова молба за установяване на вземането на дружеството. Според касатора смисълът вложен в разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК е създаване на задължение за заявителя да уведоми съда, пред който се е развило заповедното производство, че иск по чл.422 ГПК действително е бил заведен в срока по ал.2 на с.з. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба С. Р. Х. от [населено място] в писмено становище прави искане да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване тъй като то е съобразено с трайно установена практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.415 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касацинна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Спор по фактите по делото няма. След подадено възражение по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника – ответник по частната касационна жалба , съдът е указал на заявителя – частен жалбоподател да представи доказателства, че е предявил иск по чл.422, ал.2 ГПК за установяване на оспореното от длъжника вземане. В указания от съда едномесечен срок частният касатор не е представил пред съда, постановил заповедта за изпълнение, доказателства, че е подал искова молба, поради което РС е постановил обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Ксерокопие от исковата молба е било представено пред въззивната инстанция. При тези факти, въззивната инстанция, като се е позовала на трайно установена съдебна практика на ВКС по повдигнатия от страната спор – в случая е приела, че заявителя е задължен да представи доказателства, установяващи предявяване на иск и то пред РС. Съдът, издал заповедта не е задължен служебно да следи дали има подадена от заявителя искова молба и да събира данни за депозирането й.
Частният касатор формулира процесуалноправен въпрос – длъжен ли е въззивният съд да съобрази представена пред него искова молба по чл.422 ГПК, като доказателство, че искът е предявен в предвидения в закона срок, при допълнителния критерий – противоречива съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Съгласно чл.415, ал.2 ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418ГПК. По приложение на тази разпоредба има задължителна за съдилищата практика на ВКС, ТК по чл.274, ал.3 ГПК, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС: определение №123 от 27.01.2010г. по ч.т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, Іт.о., определение №133 от 29.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 41/2010 г., I т. о., ТК, и др. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. С оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят трябва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. В случая обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика от ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК.
Установената съдебна практика по приложението на чл.415, ал.2 ГПК, задължителна за съдилищата, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. разрешение, не налага необходимост от допълнително тълкуване на нормата на закона, както и изменение на установената съдебна практика.
Вторият поставен процесуален въпрос при критерия за селектиране на касационните, респ. частните касационни жалби от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – за предоставяне на правните субекти на равни възможности за упражняване на процесуалните им права, не е обуславящ изхода на делото процесуален въпрос, поради което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване / т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Правомощията на страните по издадената заповед за изпълнения са посочени в чл.415 и чл.422 ГПК – правото на длъжника да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение и правото, респ. задължението за заявителя да установи вземането си по исков ред, като представи доказателства пред съда по заповедното производство, предвид неблагоприятния за него изход – обезсилване на издадената заповед за изпълнение – чл.415, ал.2 ГПК. Разпоредбите са процесуални, не могат да се тълкуват разширително и по приложението им има вече установена трайна практика. В този смисъл не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при очертаните в т.4 на ТР №1/2010г. хипотези, които в случая не са налице.
С оглед на изложеното въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 20.02. 2012г., постановено по ч.гр.дело №2334 /2012г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: