О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
[населено място], 14.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1356/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Т. Ц. Б. и Х. Б. К. чрез адв. И. И. срещу решение №644 от 8.11.2012г., постановено по в.гр.д. №995/2012г. на Русенския окръжен съд.
Касаторите поддържат искане за отмяна на решението като неправилно. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството” [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба приема следното:
Производството по делото е образуван по предявен от [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК след подадено възражение от ответницата Т. Ц. Б. / издател на запис на заповед/ и Х. Б. К. / авалист/ за сумата от 14 725.35 евро, формирана от вземания по четири броя записи на заповед: от 12.03.2008г. за сумата от 4249.66 евро, от 19.06.2007г. за сумата от 3950.34 евро, втори запис за заповед от 19.06.2007г. също за сумата от 3950.34 евро и от 9.03.2009г. за сумата от 2575.01евро. В хода на процеса ищецът е представил четири броя договори за финансов лизинг, като е поддържал становище, че записите на заповед служат като гаранция за изпълнение на задълженията на лизингополучателя по всеки един от тях.
С решение №1296 от 9.07.2012г., постановено по гр.д. № 2203/2012г. Русенският районен съд е признал за установено по отношение на Т. Ц. Б., че дължи на [фирма], солидарно с Х. Б. К. сумите от 4249.66 евро по запис на заповед от 12.03.2008г., сумата от 5 678.98 евро по двата записа от 12.03.2007г. /всеки по 3950.34евро/ и сумата от 2575.01 евро по запис на заповед от 9.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011г. до окончателното им заплащане и разноски в размер на 489.10лв., направени по ч.гр.д. № 5539/2011г. Съдът е приел, че записите на заповед обезпечават вземане на ищеца по договори за финансов лизинг и по конкретно на договорна неустойка, тъй като са издадени на датата на която са сключени договорите за финансов лизинг. По отношение на ответника Х. К. производството по делото е било прекратено като недопустимо поради липсата на правен интерес за ищеца, поради това, че в законния сок не е подал възражение по чл.419, ал.1 ГПК срещу издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение.
С решение № 644 от 8.11.2012г., постановено по в.гр.д. № 995/2012г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решението на Русенския районен съд. По въззивната жалба на Т. Б. въззивният съд е приел, че записите на заповед обезпечават вземане на ищеца по чл.12 от договорите за лизинг за договорна неустойка. По въззивната жалба на К. съдът е изложил съображения, че подаденото от Б. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение не ползва авалиста, двамата са солидарни длъжници и обикновени другари и по отношение на тях разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК е неприложима.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първа отделение намира, че образуваното касационно производство е недопустимо. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000лв. по търговски дела. В случая съдилищата са се произнесли по обективно съединени установителни искове по чл.422 ГПК, всеки един от тях с цена до 10 000 лв. Делото е търговско тъй като предмет на установителните исковете са вземания по търговски сделки. Съгласно чл.286, ал.2 ТЗ търговски са сделките по чл.1, ал.1 ТЗ не зависимо от качеството на лицата, които ги извършват. Законът придава на издателя на записа на заповед и на страната по договор за лизинг качеството на търговец, какъвто е конкретния случай. Касационната жалба като процесуално недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Ц. Б. и Х. Б. К. със съдебен адрес в [населено място] срещу решение №644 ОТ 8.11.2012Г., постановено по в.гр.д. №995/2012г. на Русенския окръжен съд .
Определението подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: