О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 18.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 685/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на П. Ж. П. от [населено място], чрез адв.Н. срещу решение №1078 от 28.06.2012г.,постановено по гр.дело № 1133/2012г. на САС, седми състав, в частта, с която е потвърдено решението на СГС под №3 от 29.12.2011г. по гр.д. № 7056/2010г., с което е отхвърлен искът на касатора по чл.226 КЗ за разликата от 18 000лв. до 40 000лв./ обжалваем интерес 22 000лв./. Касаторът иска отмяна на решението на САС като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, в нарушение на процесуалните правила и като необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се прави възражение за неправилното прилагане на чл.52 ЗЗД, поради това,че присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крайно занижено. Поддържа, че решението противоречи на ППВС № 4/68г. при прилагане на критериите за справедливост при определяне на конкретното обезщетение, позовава се на необходимост за уеднаквяване на практиката на съдилищата при присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди за да няма решения, които да си противоречат едно на друго.Поддържа във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, че при определяне на размера на обезщетението трябва да се вземат предвид като ориентир нивата на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, че в действащите Наредби за задължително застраховане през периода от 1997г. до 2005г. лимитите на застрахователните суми са се увеличили от 8000лв. за 1997г. до 700000 лв. за 2009г. при едно застраховано лице до 1000 000 лв. за 2010г.
Ответникът ЗК [фирма] прави искане да се остави без уважение касационната жалба и да се остави изцяло в сила обжалваното решение. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе,взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
За да потвърди решението на СГС, с което е уважен искът по чл.266 КЗ на касатора за сумата от 18 000лв., САС е приел за безспорно настъпилото на 24.05.2010г. застрахователно събитие по вина на водача тежкотоварен автомобил “Волво ФМ84 Р”с рег. [рег.номер на МПС] Г. Г. Т., както и причинната връзка между противоправното деяние и вредата. Въззивният съд подробно е обсъдил причинените на касатора телесни увреждания, установени от назначената СМЕ, интензитета и характера на търпените болки и страдания при проведеното лечение, времетраенето на оздравителния процес, остатъчните точкови белези по лицето и остатъчните явления засягащи движението на ръката в раменната става, претърпените неудобства от битов и социален характер по време на възстановителния период и тези в бъдеще, болките които ще търпи пострадалия при влошаване на времето, икономическата обстановка на страната към момента на настъпване на увреждането.
Единствения поставен като спорен въпрос пред касационната инстанция е за размера на обезщетението. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане.
По въпроса за лимитите. Въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът не се е произнасял за значението на лимитите на застрахователните обезщетения при застраховка “Гражданска отговорност” при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, поради което не е обуславящ правните изводи на съда за изхода на делото. Отсъствието на основния критерий за селектиране на касационните жалби е достатъчно за да не се допусне въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че САС е взел предвид при определяне на размера на обезщетението икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на деликта. Както е прието в решение №95 от 24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, ТК, постановено по чл.290 ГПК при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с необходимостта за точното прилагане на чл.52 ЗЗД и за уеднаквяване на практиката на съдилищата при определяне на справедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди от пострадалите лица при непозволено увреждане. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и тези указания са съобразени от САС, а доколкото е необходима конкретна преценка на фактите за причинените вреди за всеки отделен случай при риска “Гражданска отговорност” не може да се формира единна практика, валидна за всички случай.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че няма основание за допускане на решението на САС до касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1078/28.06.2012г. по гр.д. №1133/2012г. на САС, т.о., 7 състав в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: