О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 438/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
` Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба ЕТ Б. А. К. срещу решение №1392 от 10.11.2009г., постановено по гр.дело №1831/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение №1845 от 24.04.2009г. на СГС, ГК, І отд. 12 състав. С последното са уважени изцяло исковете на Т. К. срещу ЕТ “К. К.” с правно основание чл.94 и чл.95 от ЗАПСП В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с твърдението, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.25, ал.1 във връзка с чл. 15, ал.3 ГПК отм., чл.127, ал.1 ГПК отм. чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК отм., във връзка с чл.39 ЗЗД, чл.72а ЗАПСП и чл.4, ал.4 от Постановление №87/96 на МС отм. и чл.209, ал.1, пр.1 ГПК отм., с което е постановил недопустимо и неправилно решение. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт касаторът е обосновал с нарушението на чл.25, ал.1 и чл.209, ал.1 ГПК отм. като не е конституирал “М.” в качеството й на организация по чл. 40 ЗАПСП. Счетено е, че съдът е направил незадълбочена и противоречаща на материалноправните норми преценка на доказателствата по делото на поддържаното от него твърдение за липсата на пасивна легитимация на ЕТ “К. К.”, с което е нарушено изискването на чл.188, ал.2 ГПК отм. във връзка с чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.4, ал.4 от Постановление №87/96г. на МС отм., което е довело до неправилно конституиране на страните по делото при условията на липсата на пасивна легитимация, нарушено е правилото на чл.127, ал.1 ГПК като е разместена доказателствената тежест на страните в процеса, поради което е постановено неправилно и необосновано решение. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е представил седем броя съдебни решения. Ответникът Т. П. К. от гр. София не е представил отговор на касационната жалба на ЕТ Б. К.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното. Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, С. е приел за доказано твърдението на ищеца, че ответникът без негово съгласие, знание, участие и без изрично деклариране на права е тиражирал и предложил за продажба музикални творби, чиито авторски права му принадлежат, с което е нарушил търговската практика, съставяйки албум от негово име, в който са включени 18 изпълнени от него песни, посочени в исковата молба и решението на съда. Съдът се е позовал на представен по делото каталог 2003/2004г. с включен музикален диск “Т. К.- Жалба за младост” с издател и разпространител Б. К. и не е възприел възражението му, че при издаването на диска е действал като пълномощник на съпругата си ЕТ А. Б. с фирма “К. – А. Б.”, както и че процесният диск е издаден през м.февруари 2001г., към която дата не е имал регистрирана фирма на търговец. Съдът също така е приел, че ответникът – касатор в настоящото производство не е представил доказателства за учредено в негова полза право да възпроизвежда и разпространява музикални произведения, вкл. в процесния диск. Съдът е определил размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и след разпита на св. Янкулов.
Решението на въззивния съд е валидно. Въпросът за допустимостта на едно съдебно решение е значим за исковия процес. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на отделни решения, които не са задължителни за съдилищата, предвид приетото в т.2 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС какво се разбира под съдебна практика на ВКС. Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушение на съдопроизводствените правила/процесуалните норми/, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск. Обжалваното решение не противоречи на решение №664 от 11.04.2002г. по гр.дело №1437/2001г. на V г.о. на ВКС, на решение №908 от 25.09.2007г. по гр.дело №796/2006г. на V г.о. на ВКС, на решение №997 от 28.07.2006г. по гр.дело № 876/2005г. на ІV г.о. на ВКС и на решение № 1213 от 4.11.2008г. по гр. дело №707/2008г. на ВКС, в които процесуалната легитимация на страните е преценявана с оглед на претендирани материални субективни права по ЗОВСОНИ, а процесуалната правосубектност на поделение на юридическо лице и поделение на М., с оглед на съответните устройствени закони. В случая материално и процесуално – правната легитимация на ищеца Т. К. е преценявана с оглед на разпоредбите на чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1 ЗАПСП, съгласно които правото на иск принадлежи на носителя, чиито авторските права са нарушени или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Правото на иск по чл.94 и чл.95 ЗАПСП предоставено и на организацията за колективно управление на права по чл.40 от с.з. не изключва личното право на иск на автора на права.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото по останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Предвид мотивите на атакуваното решение касаторът не е посочил правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявените искове, поради което не е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доводите му за липсата на задълбочена преценка на доказателствата по делото и за нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест чл.188 и чл.127 ГПК отм., са относими към поддържаните основания за неправилност на решението, основания по чл.281, т.3 ГПК различни от основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Възприетата от С. фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Решаващите изводи на съда за уважаване на предявените с правно основание искове по чл.94 и чл.95, ал.1 ЗАПС са изведени от установеното авторско право на ищеца върху 18 бр. песни включени в музикалния диск “Т. К. – Жалба за младост”, нарушаването на това право чрез издаване на музикалния диск без негово съгласие от касатора по време, когато е имал регистрацията на ЕТ и причинна връзка между нарушението и вредата въз основа на преценката на събраните по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл.188 ГПК отм., поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед на представеното решение №. 1985 от 17.10.2005г. по гр.дело №1075/2005г. на ІV г.о. на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1392 от 10.11.2009 г., постановено по гр.д. №1831/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: