О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място], 10.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 433/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – П. чрез адв. Г. Й. за отмяна на решение №39 от 30.12.2010г., постановено по гр.дело №12569/2010г. на ІV – Г състав на Софийски градски съд като неправилно. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма] – София поддържа становище, че не е налице нито една от предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. Прави се искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, с представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за нейното разглеждане.
Софийският районен съд е сезиран с кумулативно, обективно съединени установителни искове по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 24.03.2004г. по гр.дело № 1072/2002г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 22.03.2001г. по гр.дело № 482/1997г. на СГС, VІ-4 състав по отношение на ответника [фирма] и в частта относно присъдените в полза на същия ответник разноски и за прогласяване на нищожността на решение №39/2.02.2006г. по гр.дело №57/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Искането за прогласяване на нищожността на решението на САС, е обосновано с твърдението, че извън правомощията си съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което главния иск по чл. 49 ЗЗД е бил отхвърлен по жалба на ищеца по това дело [фирма], чиито правоприемник е ищеца – жалбоподател по настоящато дело, без правен интерес от обжалване, при положение, че е уважен евентуалния иск по чл.300, ал.1 отм. ЗЗД / предявен от същия ищец/ и в тази уважена част решението не е било обжалвано. Нищожността на решение №39 от 2.02.2006г. на ВКС, ТК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение №909 от 24.10.2005г. по гр.д. №57/2005г. на ВКС, ТК е обоснована с твърдението, че с решението са присъдени разноски по жалба срещу нищожно въззивно решение и че с решението е поправен по –нисък по степен съдебен акт – определение. Поддържа се също така, че ВКС вместо да се произнесе по реда на чл.193, ал.1 ГПК отм. / допълване на решението / се е произнесъл по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм./ поправка на очевидна фактическа грешка/, с което страната е била лишена от правото на жалба. Исковете по чл.270, ал.2 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Решението е потвърдено с обжалваното решение на СГС, като на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към мотивите на районния съд в кои случай едно съдебно решение е нищожно. Изложени са съображения, че дори да са верни изложените факти в исковата молба, те не обуславят извод за нищожност на решенията на САС и ВКС, а за тяхната недопустимост, порок който се санира с влизането му в сила.
В доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, решението не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Решението изхождащо от лице, което не е овластено да правораздава, ще бъде нищожно. Ще е нищожно решението изхождащо от съд, когато е постановено от незаконен състав. Абсолютно неразбираемо е решението в което волята на съда е толкова неясна, че не може да бъде изведена и чрез тълкуване. Извън правораздавателната власт на съда са решенията постановено срещу лица, които не са подчинени на правораздавателната власт на българския съд/ чл.18 ГПК/.
Въпросите: когато съдът се произнася по спор, който не е висящ, излиза ли извън правораздавателната си власт предоставена му от закона, респ. извън пределите на своята компетентност и при действието на отменения ГПК постановеното от въззивната инстанция решение по спор, по който има влязло в сила решение / в противоречие със забраната по чл.224 ГПК/ нищожно ли е или недопустимо, не са обуславящи изхода на спора, тъй като фактите по гр.дело № 1072/2002г. по описа на САС не сочат на произнасяне от въззивният съд на влязло в сила решение. С определение №909 от 24.10.2005г., постановено по гр.дело № 57/2005г. ВКС се е произнесъл по допустимостта на касационната жалба на [фирма] – П. по главния иск, при положение, че има влязло в сила решение по евентуалния иск по чл. 300, ал.1 отм.ЗЗД без да се произнася по допустимостта на въззивната жалба и постановеното от САС въз основа на нея решение. Не е налице и допълнителнителния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на отделни решения на ВС и ВКС, които нямат задължителен за съдилищата характер. В решение № 493 по гр.дело №280/1991г. на ВС е прието за нищожно решението на второинстанционния съд, с което е отменено необжалвано решение или на обжалвано, но отменено в необжалваната част при отсъствие на условията на чл. 206, ал.2 ГПК. По конкретното дело САС е потвърдил решението на първоинснационния съд, с която е бил отхвърлен искът му срещу [фирма] по чл.49 ЗЗД. САС е приел за допустима жалбата и е потвърдил решението / а не отменил/, не е налице и отмяна на решение, в частта, с която не е било обжалвано. В подкрепа на изводите на съдилищата е решение №1245 по гр.дело № 5742/2007г. на ВКС, Vг.о. в което са изброени само някои от критериите за нищожно решение – от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правовораздавателната власт на съда, ако не е обективирано в писмена форма. Не е налице противоречие между разрешения от съда правен въпрос и решение № 270 от 20.05.2000г. по гр.дело № 1434/1999г., с което ВКС е приел, че решение отменено в частта, в която не е било обжалвано и е било влязло в сила, е недопустимо. В този случай е отменено влязло в сила решение, с което е била нарушена забраната за непререшаемост на спора / чл.224 ГПК отм./, а по конкретното дело е потвърдено решение по жалба на ищеца, с което напрактика не са настъпили негативни последици при нито една от страните – ищец и ответник. Липсата на идентичност по разрешените в решенията въпроси е основание да не се допусне до касационно обжалване въззивното решение.
При наличието на влязло в сила решение по евентуален иск има ли право съдът да се произнесе по жалба срещу основателността на главния иск, без висящността по него да е била възстановена не е обуславящ изхода въпрос. Въпросът е общ и касае инстанционното обжалване на един съдебен акт. По въпроса за допустимостта на въззивната жалба се е произнесъл САС, а по допустимостта на касационната жалба ВКС. Както беше посочено по-горе решение №493 по гр.дело 280/1991г. на ВС е постановено при други факти, поради което не е налице обективен идентитет между разгледаните правни въпроси, което от своя страна изключва допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът обуславя ли нищожност на решението произнасянето на съда по чл.192, ал.2 вместо по чл.193, ал.1 ГПК отм. не само не е обуславящ изхода на спора за разноски, но решение №39/2.02.2006г. по гр.дело №57/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е съобразено с решение №110 от 8.09.1955г. по ч.гр.дело № 93/55г. на ОСГК. В решението ОСГК на ВС е направило разграничение в кои случаи съдът се произнася с решение по чл.193, ал.1 ГПК отм./ когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски/ и в кои случаи се произнася с определение по чл.192, ал.2 ГПК отм./ когато в мотивите се е произнесъл по искането за разноски, но те не са присъдени или е допусната грешка при изчисляването им/. В решението си от 2.02.2006г. ВКС се е произнесъл по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм. като е съобразил, че в мотивите на определението си от 24.10.2005г. е приел, че на ответника по касация се дължат разноски от 40 000 лв., но е пропуснал да ги присъди. Не е налице и противоречие между атакуваното от ищеца – касатор решение на ВКС от 2.02.2006г. и решение №2172 от 16.10.1972г. по гр.дело № 814/72г., в което ВС приема, че допълването на решението по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм., независимо, че съдът в мотивите се е произнесъл по правния спор / за семейното жилище/, е неправилно решение и подлежи на отмяна поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение, т.е. не е нищожно както поддържа ищецът в исковата си молба. Следователно не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е случая по конкретното дело.
По поставените в т.3 на изложението въпроси – докъде се простират пределите на силата на пресъдено нещо / чл.224 ГПК отм./, може да бъде пререшаван един правен спор, може ли да има произнасяне по спор, който е бил решен с влязло в сила решение и обуславя ли това нищожност на второто решение, нищожно ли е решението постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм. когато съдът е трябвало да се произнесе с решение по чл.193, ал.1 ГПК отм. не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като са поставени общо без да са съобразени фактите по конкретното дело, а отделно от това има и съдебна практика, посочена от самия касатор.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. На ответника по касация не се присъждат разноски защото не е доказано да са направени за тази инстанция. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39/30.12.2010г., постановено по в.гр.дело №12569/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: