О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 12.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 756 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат П. Ч. срещу решение № 141/29.05.2012 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.д. № 181/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Р. К. К. и Д. С. Й. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Великотърновски окръжен съд /ВТОС/ е предявен иск от [фирма] срещу Р. К. К. и Д. С. Й. за сумата 30128 евро, представляваща двойния размер на платена до момента сума от 15064 евро – задатък по чл.93 ал.2 ЗЗД по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2007 г. Искът е уважен изцяло от ВТОС с лихви и разноски. ВТАС е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, отхвърлящо изцяло иска със законните последици. ВТАС е приел, че между страните е сключен предварителен договор от 30.11.2007 г., предмет на който е прехвърляне на право на строеж за построяване на обособен обект – офис № 2б. Страните са уговорили цена за прехвърляне правото за строеж – общ размер от 37660 евро, платима на няколко вноски. Няма спор, че купувачът е заплатил първата вноска от 15064 евро в момента на подписване на договора. Ответниците Р. К. К. и Д. С. Й. като продавачи по този договор са поели задължение само да прехвърлят на ищеца – [фирма] правото на строеж по нотариален ред при завършване на обекта, но ответниците не са поели задължение да построят офиса. ВТАС е приел, че от представения предварителен договор и от другите доказателства по делото не може да се направи извода кой ще бъде изпълнител на сградата, в която е офисът, за който ответниците са прехвърлили правото на строеж на ищцовото дружество с предварителния договор. С нотариална покана от 15.04.2011 г. дружеството е уведомило Р. К. К. и Д. С. Й., че счита договора за развален и иска платената сума в двоен размер, но ВТАС е приел, че при така представения договор и поети от страните задължения по него, платената от [фирма] част от цената при сключване на предварителния договор не е капаро – задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, за да се дължи връщането й в двоен размер. С оглед на това ВТАС е отменил първоинстанционното уважително решение и е постановил друго, отхвърлящо изцяло предявения иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, излага доводи за неправилност на въззивното решение, сочи като правно основание разпоредбата на чл.281 т.3 ГПК. Доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях, в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се обсъждат основания по чл.281 т.3 ГПК преди допускане на касационно обжалване. Касаторът не сочи и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Платената сума по така представения договор, сключен между страните, не е основание за допускане на касационно обжалване при липса на посочените в закона основания – неформулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК каквито са разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и непосочен допълнителен критерий за селекция – противоречиво разрешаване на този въпрос с посочена съдебна практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.2 и т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Съдът не присъжда разноски на ответниците по касационната жалба, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да се сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141/29.05.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 181/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.