4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 16.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело №600/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. Г. Г. от [населено място], чрез адвокат Е. О., с вх.№5882 от 18.07.2011 год. но Софийския апелативен съд, срещу Определение №1155 от 24.06.2011 год. по ч.гр.д.№1685/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на касатора за спиране на производството на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до постановяване на решение с правно основание чл.251, ал.1 ГПК по гр.д.№501/2008 год. на САС, ТО, 5 състав и е потвърдено протоколно определение от 30.03.2011 год. по гр.д.№11106/2010 год. на СГС, ГО, І-4 състав, с което на основание чл.299, ал.1 и 2 във вр. с чл.297 ГПК е прекратено производството по делото. С обжалваното въззивно определение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че е налице пълна идентичност между предмета на предявения иск в настоящето производство и този, по който вече се е произнесъл съдът с Решение №1097от 29.07.2009 год. по гр.д.№501/2008 год. на Софийския апелативен съд ТО, 5 състав. И в двете производства са предявени едни и същи искове с правно основание чл.71 ТЗ, с които се иска да бъде задължено ответното дружество [фирма] да впише в книгата на акционерите прехвърлянето на временните удостоверения. В установителната част на така предявените осъдителни искове ищецът цели чрез временните удостоверения и непрекъснатия ред на джирата да докаже качеството си на акционер в ответното дружество. Прието е още, че в настоящето производство частният жалбоподател се домогва повторно да установи притежаването на отречените вече с посоченото решение №1097 от 29.07.2009 год. по гр.д.№501/2008 год. на САС, ТО, 5 негови акционерни права.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси, разрешаването на които счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1.Следва ли съдът да приеме, че в производството по едно дело липсва правен интерес и съответно активна процесуална легитимация на ищеца от предявяването на иска, позовавайки се на обвързаността по чл.297 ГПК с влязло в сила решение по друго дело, след като с това решение не е отречено, отменено, изменено или прекратено със сила на пресъдено нещо правото на ищеца, въз основа на което той е предявил иска си по първото дело?.
2.Идентични ли са двата иска по чл.71 ТЗ при положение, че вторият по време иск се основава на фактически обстоятелства, които са настъпили след разглеждането на първия иск и поради това не са били взети предвид от съда?
3.Налице ли е идентичност на предмета на делата на такива искове.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 30.03.2011 год. по гр.д.№11106/2010 год. на СГС, ГО, І-4 състав, с което на основание чл.299, ал.2 във вр. с чл.297 ГПК е прекратено производството по делото, не следва да се допуска до касационно обжалване. Първият от поставените въпроси не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, защото не е обусловил конкретните правни изводи на съда. С обжалваното определение Софийският апелативен съд не се е произнасял по липса на активна процесуално-правна легитимация на ищеца, а е зачел формираната сила на пресъдено нещо/чл.297 ГПК/ по въпроса за липсата на активна материално-правна легитимация на ищеца, т.е, че поради нарушената форма на джирата-чл.468, ал.1 ТЗ, ищецът не се легитимира като акционер в ответното дружество. Джирото не е написано на гърба на менителницата, или на прикрепен към ценната книга лист/алонж/. С допълнително изложените мотиви за липсата на правен интерес у ищеца от осъдителния иск, Софийският апелативен съд само е указал на ищеца пътя за защита на твърдените му акционерни права, но противопоставими не само на ответното дружество, какъвто е настоящият казус, но и на неговите праводатели.
Чрез втория и третия въпрос жалбоподателят цели ВКС да се произнесе по правилността на изводите на апелативния съд по въпроса дали извършеното впоследствие прикрепване на алонжите към същите временни удостоверения представлява ново обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо.Отрицателният отговор на този въпрос се съдържа в нормата на чл.468, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ за формата на джирото, с което се прехвърлят временните удостоверения.Формата на джирото на менителница, в качеството й на заповедна ценна книга, намира приложение и при акцията. Изискванията за форма, като условие за действителността на джирото, се считат изпълнени, ако то се извърши с писмена бележка върху ценната книга, или върху прикрепен към нея допълнителен лист- алонж. Този лист е част от менителничния документ. Нормите са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване, поради което не е налице подържаното допълнително основание за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице и другото подържано допълнително основания за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представеното решение №97 от 14.01.2011 год. по т.д.№80442/2007 год.на СГС няма данни да е станало окончателно, поради което не доказва противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК. Не представлява такава практика и влязлото в сила определение №41 от 22.04.2010 год. по гр.д.№30/2007 год. на СГС, ТО, V-14, защото с него съдът се е произнесъл по друг правен въпрос- за активната легитимация на ищеца по иск за обявяване за нищожно решение на орган на дружеството.
Липсва допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и относно въпросите за приложение нормите на чл.299 във вр. с чл.297 ГПК. С тях се цели разрешаването на конкретното дело, без да са насочени към изоставяне на погрешна практика или даване на изправително тълкуване на закона. Нормата на чл.299, ал.1 ГПК е ясна и категорична, аналогична на чл.224, ал.1 ГПК, отм., по който текст има изобилна и непротиворечива съдебна практика относно силата на пресъдено нещо като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор.
Жалбоподателят Д. Г. е обжалвал изцяло въззивното определение. По отношение, обаче, на отказа за спиране на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК не е изложил никакви доводи. Тъй като обсега на проверката е детерминира от наведените в жалбата основания/арг. от чл.269 ГПК/, обжалваното определение на Софийския апелативен съд ще следва да бъде потвърдено. Още повече, че и в настоящето производство не са представени доказателства за висящност на производството по чл.251 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1155 от 24.06.2011 год. по ч.гр.д.№1685/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3 състав, в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 30.03.2011 год. по гр.д.№11106/2010 год. на СГС, ГО, І-4 състав, с което на основание чл.299, ал.2 ГПК във вр. с чл.297 ГПК е прекратено производството по делото
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1155 от 24.06.2011 год. по ч.гр.д.№1685/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Г. Г. за спиране на производството на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до постановяване на решение с правно основание чл.251, ал.1 ГПК по гр.д.№501/2008 год. на САС, ТО, 5 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: