О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 10.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 3296 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадени две частни жалби от С. срещу определения на Софийския апелативен съд, постановени по реда на чл.247 и чл. 248 ГПК.
І.По частната жалба на С.с вх.№6566 от 11.06.2013 на Софийския апелативен съд с правно основание чл.274 ал.2 ГПК срещу Определение №1153 от 27.05.2013 г. по гр.д.№2792/2012 г. на Софийския апелативен съд, І състав, с което е оставено без уважение искането на С. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение №566/25.03.2013 г. по гр.д.№2792/2012 на САС в частта за разноските. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че липсва основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като в полза на ищците следва да се вземе пред вид и уговорения адвокатски хонорар, макар и уговорен под условие.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК, защото на ищците не се дължи адвокатско възнаграждение, което не е заплатено. Подържа, че неправилно те са осъдени общо да заплатят дължимото адвокатско възнаграждение, а не всеки един от тях по ? от общо определеното такова.
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК, съгласно т.24 на ТР 6-2012-ОСГТК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е частично основателна.
Неправилно, в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК Софийският апелативен съд е приел, че за дължимостта на разноските, направени от ищците Е. и М. Ю. за заплащане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно постигнатото между тях и довереника им-адвокат съгласие по размера му. Съгласно т.1 на ТР 6-2012 ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страна е заплатила възнаграждението. Ако в договора за правна помощ като начин на плащане е посочено- в брой, то тогава вписването е достатъчно и има характер на разписка. Пред първата инстанция ищците Е. и М. Ю. са представили с молба от 24.11.2011 г. договор за правна защита и съдействие от №48 от 25.09.2010 г., в който изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. е изплатено в брой. Пред въззивния съд, обаче, в договора за правна защита и съдействие №19/20.08.2012 г. уговореното възнаграждение в размер на 2 000 лв. е под условие, поради което с него не следва да се извършва компенсация за дължимите от страните разноски.
Ищите са предявили при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по 100 000 лв., като са уважени за по 40 000лв. За уважаването им са направили разноски в размер на 8000 лв., изплатен адвокатски хонорар за първата инстанция. Съобразно уважената част на исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК им се дължи присъждане на разноски общо за сумата 3 200 лв. С. е доказало извършване на разноски за двете инстанции общо в размер на 15 025 лв. Съобразно отхвърлената част на всеки един от исковете за по сумата 60 000 лв., дължат му се от двамата ищци разноски общо в размер на 9 015 лв., или по компенсация на С. се дължат разноски общо за сумата 5 815 лв.С постановените решения от двете съдебни инстанции са му присъдени съответно 2 128 лв. и 3 493 лв., или общо 5 621 лв., поради което по реда на чл.248, ал.1 ГПК ще следва да му се присъди още сумата 194 лв., дължима общо от двамата ищци. Неоснователни са доводите му за разделното им осъждане, тъй като липсват каквито е да са били доводи за различни дялове във вътрешните отношения между длъжниците.
ІІ. По частната жалба на С. с вх.№7540 от 02.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, с правно основание чл.274, ал.2 ГПК срещу определение №1257 от 04.06.2013 г. по гр.д.№2792/2012 г. на САС, ГК, І състав, с което молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално подържана и на основание чл. 251 ГПК, за тълкуване на решение №566 от 25.03.2013 г.по гр.д.№2792/2012 г. на САС е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че липсва правен интерес от исканата поправка в мотивите на решението при изписване марката и регистрационните номера на товарния автомобил, причинил настъпването на ПТП. В мотивите на решението е вписан като „Д.” с рег.№ КVN522, вместо „И.” с рег.№ 34 KRT43.
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна. Предмет на поправка на допусната очевидната фактическа грешка е наличието на разминаване между действителната воля на съда и обективираната такава в диспозитива на решението. В случая се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в мотивите на въззиното решение. Правилно подадената молба не е квалифицирана като такава по чл.251 ГПК, тъй като на тълкуване подлежи само неясното решение. Още повече, че с разпореждане от 21.05.2013 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на ищците, а съгласно чл.251, ал.2 ГПК , тълкуване не може да се иска след като решението е изпълнено.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1153 от 27.05.2013 г. по гр.д.№2792/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав в частта, с която е оставено без уважение искането на С. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 566 от 25.03.2013 г. по гр.д.№2792/2012г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав в частта за разноските за сумата 194 лв. дължими разноски, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 566 от 25.03.2013 г. по гр.д.№2792/2012г . на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, КАТО ОСЪЖДА Е. С. Ю. и М. Сеид Ю. да заплатят общо на С.общо още сумата 194 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. с вх.№6566 от 11.06.2013 на Софийския апелативен съд срещу №1153 от 27.05.2013 г. по гр.д.№2792/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав в останалата й част.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1257 от 04.06.2013 г. по гр.д.№2792/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: