О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 637 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Н. Ш. срещу решение № 217/14.05.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 248/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба – Д. Г. К. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени искове по чл.55 ал.1 ЗЗД за 35056 лв. и по чл.86 ЗЗД за 14739.51 лв. от [фирма] срещу Д. К. и срещу [фирма]. Претенциите са във връзка с непогасено за ищеца публично задължение /дължим данък по чл.38 ал.4 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 35056 лв. и лихва за забава/, произтичащо от изплатен ликвидационен дял на прекратил участието си съдружник в дружеството. Исковете срещу Д. К. са с оглед качеството й на носител на правото да получи ликвидационен дял, а срещу [фирма] – като действителен получател на този дял по силата на договор за цесия. След уточнение на петитума на исковата молба исковете срещу Д. К. са предявени като главни, а срещу [фирма] като евентуални.
ПОС е отхвърлил изцяло исковете срещу Д. К. и в тази част решението му не е обжалвано и е влязло в сила. По евентуалните искове срещу [фирма] ПОС е уважил претенцията по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 35056 лв. и е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД. Решението на ПОС е обжалвано само в частта му по евентуалните искове срещу [фирма]. П. е отменил първоинстанционното решение в уважителната му част срещу [фирма] за сумата 35056 лв. и е постановил друго решение, отхвърлящо иска по чл.55 ал.1 ЗЗД за отменения размер. П. е оставил в сила решението на ПОС в частта, отхвърляща иска по чл.86 ЗЗД срещу [фирма]. П. е приел, че Д. К. е била съдружник в [фирма], прекратила е участието си в дружеството, преобразувано след това в Е.. На напусналия съдружник Д. К. е определена сумата 503300 лв. – парична равностойност на дружествен дял при условията на чл.125 ал.3 ТЗ. С договор за цесия от 12.12.2007 г. вземането за така определения дружествен дял е прехвърлено на [фирма], за което [фирма] е уведомено по чл.99 ал.4 ЗЗД от цедента и от цесионера. [фирма] е извършило плащане чрез паричен превод на 503300 лв. по банкова сметка на [фирма]. При последвала данъчна ревизия на [фирма] е съставен ревизионен акт от 03.06.2009 г., с който са определени задължения за дължим данък по чл.38 ал.4 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 35056 лв. и лихва за забава, като ревизионният акт е потвърден при последващо обжалване. Според ищеца неизплатеното публично задължение е в тежест на получилия паричната равностойност на дружествения дял, от който е следвало да бъде удържан и внесен в полза на бюджета данък по чл.38 ал.4 ЗДДФЛ от 35056 лв. и искането на ищеца е [фирма] да бъде осъдено да му заплати частта от паричната равностойност на дружествения дял, получена без правно основание по силата на договора за цесия, която е следвало да бъде удържана от ищеца и внесена в бюджета като данък по чл.38 ал.4 ЗДДФЛ. Но според П. задължението за плащане на данък по чл.38 ал.4 ЗДДФЛ е от публичноправен характер и е задължение на гражданскоправните субекти към държавата, а не между самите тях, поради което не може по общия исков ред в гражданския процес да се решават спорове между гражданскоправни субекти във връзка с дължими и изпълнени от тях данъчни задължения. П. се е позовал и на съществуващ специален ред /чл.180 и сл. ДОПК/ относно възможността на изпълнилия чуждо публично задължение да реализира своите права към другите данъчни субекти, задължени по същото публично задължение.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като първи въпрос следното: Допустимо и правилно ли е според установените в ГПК правила, съдът да постанови решение, като се позовава и анализира обстоятелства, различни от тези, на които страните са се позовали? С този въпрос най-общо касаторът мотивира твърдения за недопустимост на въззивното решение с оглед очертания предмет на спора. Конкретни доводи не са изложени, а и няма основание да се приеме, че приетият от П. предмет на спора е различен от очертания в исковата молба и приложените с исковата молба писмени доказателства – конкретно ревизионен акт №[ЕИК]/03.06.2009 г., ревизионен доклад, решения на П. и ВАС във връзка с обжалване на ревизионния акт и другите приложени писмени доказателства, неоспорени от страните. В този смисъл разрешението на така поставения въпрос и изложените доводи на касатора към него не навеждат на вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГ и ТК на ВКС. Не е налице и противоречиво разрешение на този въпрос с оглед решенията на ПОС и П. по настоящото дела по евентуално предявените искове. Касае се за инстанционни решения по едно дело, а не до влезли в сила решения, обуславящи наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не обуславя наличие на такъв критерий и приложеното определение по чл.288 ГПК № 195/28.03.2011 г. по т.д. № 727/2010 г. на ВКС /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГ и ТК на ВКС/. Решение № 791/17.01.2011 г. по гр.д. № 271/2010 г. на ВКС е неотносимо към настоящия спор с оглед очертания предмет на допуснато касационно обжалване – за изясняване на понятието „добросъвестно” по смисъла на чл.271 ал.1 КТ. Липсва и противоречие с приложеното ПП на ВС № 1/1979 г. с оглед посочената по-горе фактическа обстановка за дължимост на определения данък по ЗДДФЛ от ищцовото дружество, настоящ касатор с обжалван и влязъл в сила ревизионен акт, както и посочения от П. специален ред по чл.180 и сл. ДОПК. Не е формулиран втори обуславящ изхода на спора въпрос, касаторът излага общи доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, изразяващи несъгласие с приетата от П. неоснователност на исковете му срещу [фирма]. Тези доводи не формулират обуславящ въпрос, нито сочат на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски за настоящата инстанция от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217/14.05.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 248/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.