О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 18.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1018 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3, ГПК по повод постъпили касационни жалби от двете главни страни:1/Касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. Ц., с вх.№3776/16.06.2011 год. на Пловдивския апелативен съд и 2/ касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт С. Р., с вх.№4004/27.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №241 от 17.05.2011 год. по т.д.№889/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І.По касационната жалба на [фирма], [населено място].
Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното уважително решение, по реда на чл.258 и сл. ГПК е отхвърлен предявеният от него срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 40 783 лв., представляваща обезщетение за претърпените от [фирма] вреди под форма на пропуснати ползи, изразяващи се в цената на възнаграждението, което би получил за неизпълнените заявки към клиенти, поради повреждането на флексопечатната 8 цветна машина Новофлекс, в резултата на виновното неизпълнение на договорните задължения на ответника за подаване на качествена електроенергия, изразяващо се в предизвикване на високоволтов пик/бързо изменение на напрежението/. За да отхвърли иска в тази му част, Пловдивският апелативен съд е приел, че не е доказан размерът на дължимото на ищеца възнаграждение по сключените от него с тези лица договори за възлагане отпечатването на определени материали.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа и всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, третото лице помагач [фирма], оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касаторът формулира следните материално- правни въпроси, като значими за изхода на делото: „1/Валидно ли е неформалното съглашение между него и третите лица-възложители, за извършване на процесната услуга, невъзприета от въззивния съд, поради липса на договорена единична цена? 2/Представлява ли пречка за определяне размера на претендираните пропуснати ползи липсата на стойност на дължимото възнаграждение по процесните заявки/ договори?/”.
Решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на [фирма].
Посочените два въпроса не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, а именно формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на решаващия съд. Пловдивският апелативен съд никъде не е посочил, че евентуалните договори за изработка, сключени между касатора, в качеството му на изпълнител, и третите лица- възложители са недействителни. Липсата на съществения елемент от договора е свързан с приетата от съда недоказаност размера на претендираните пропуснати ползи, а не с недействителност на договорите.
Вторият поставен въпрос е свързан с твърдяната от касатора неправилност на въззивното решение в обжалваната част/твърдения, че съдът следва да определи сам, по своя преценка, размера на дължимото възнаграждение по договорите за изработка, сключени от [фирма]/, поради което с него се допуска смесване на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Смесване на основанията е допуснато от касатора и чрез доводите, съдържащи се в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати процесуални нарушения/ чл.188, ал.1 ГПК, отм./, твърдения за неоснователност на решението в обжалваната част и за постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал.
По посочените по-горе правни въпроси не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, защото в представеното решениe №59 от 10.09.2010 год. по т.д.№511/2009 г., ІІ Т.О. ВКС е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ при определяне дължимото възнаграждение при договора за изработка, но не и при определяне размера на пропуснатите ползи, предмет на настоящия иск. Само пропуснатото от ищеца реално, а не евентуално възнаграждение по осуетените договори за изработка, представлява пропуснати ползи. Те не могат да се изразяват в хипотетични вреди, а трябва да представляват реалното и сигурно пропускане от касатора -ищец да увеличи имуществото си. По този въпрос настоящият състав споделя изразеното становище в решение №156 от 29.11.2010 г. по т.д.№142/2010 г. на І Т.О.
Касаторът поставя и следните процесуални въпроси: „1/Какъв характер има и каква е доказателствената стойност на документа справка по чл.366 ГПК за изхода на образуваното исково производство? 2/В случай, че справката по чл.366 ГПК не е оспорена като документ, своевременно от ответната страна с отговора по исковата молба, би ли могла същата да послужи за доказателство, обосноваващо основателността на заявената искова претенция по размер? 3/ Следва ли въпросът за размера на иска, макар и да не е бил спорен по основание, да подлежи на доказване, а недоказването на точния размер на иска да бъде основание за недължимостта му? В кои случаи е налице задължение на решаващия съд да приложи разпоредбите на чл.162 ГПК.”
Поставени въпроси за правната същност на неоспорената справката по чл.366 ГПК са от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд не я е кредитирал като доказателство по делото. По отношение на тези въпроси, обаче, не е налице допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото от представените решения за доказване противоречива съдебна практика, има данни, че е влязло в сила само решение от 14.05.2009 год. по гр.д.№127/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, поради което само то представлява съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР 1-2010-ОСГКТК. Между него и решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част няма обективна идентичност, защото неоспорената справка е обсъждана в приложеното решение само по отношение размера на мораторната лихва, защото размерът на главницата е приет за доказан не въз основа на представената справка, а от представените по делото фактури. Още повече, че самият закон определя справката по чл.366 ГПК като приложение, а не като доказателство по смисъла на чл.127, ал.2 ГПК.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 въобще не е мотивирано с предпоставките за неговата наличност по смисъла на т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК.
Поставените въпроси за недоказването размера на иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД и за задължението на съда по чл.162 ГПК не са от значение за изхода на делото. Предявеният иск за обезщетение за вреди, под форма на пропуснати ползи, не е уважен от съдилищата, само поради недоказан размер, а защото размерът на претендираните пропуснати ползи е от значение за доказване основателността на този иск. Обезщетението за пропуснатите ползи се дължи само за реално пропуснатата възможност да бъде увеличено имуществото на касатора, поради което разпоредбата на чл.162 ГПК, съответстващ на чл.130 ГПК, е неприложима в случая.
ІІ. По касационната жалба на Е. България Е. АД срещу.
Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е уважен предявеният от [фирма] иск срещу настоящия касатор с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 45 668.69 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди – претърпяна загуба за ремонт на флексопечатната машина, повредена в резултат от подаването на некачествена електроенергия.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касаторът Е. България Е. АД твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подържа, че договорната отговорност на дружество се разпростира до границата на собственост на електрическите съоръжени, т.е, при присъединяване на електропровод, собственост на потребителя, законодателят е прехвърлил отговорността за щети в резултат от пренапрежение върху потребителя, собственик на присъединетелните съоръжения. Поставя следните правни въпроси: „1/ Допустимо ли е да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество за доставяне на некаческтвена енергия след границата на собстевност на съоръженията в случеите, в които клиентът е присъединен със собствени съоръжения към електроразпределителната? 2/Какъв е характерът на високоволтовия пик на напрежението на бързо изменение на напрежението или на случайно събитие? 3. Може ли да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество за щети, причинени от случайно събитие или такова, което не е показател и критерии за качеството на доставената енергия? 4. Следва ли факта, че причинените щети са са пряка и непосредствена последица от неизпълнението да бъде доказан по безспорен начин и от кого?”
Решението на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на Е. България Е. АД не следва да се допуска до касационен контрол.
Всичките поставени въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на правния въпрос за селектиране на касационната жалба се определя не от приетата фактическа обстановка, а от правните изводи на съда по приложение на закона и съобразяване със съдебната практика. Формулираните правни въпроси са фактологически обусловени от установената и възприета от въззивния съд конкретна фактическа обстановка. Чрез тях касаторът цели установяване на друга, различна от приетата от Пловдивския апелативен съд, и въз основа на нея да бъдат направени други, изгодни за касатора правни изводи- че вредите се причинени от случайно събитие, че загубите не са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на касатора да подава качествен ток и др. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като в представените решения на ВКС съдът се е произнесъл по принципния въпрос, че на обезщетение подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението, а дали в настоящия случай причинените вреди имат такъв характер, е въпрос на конкретно установяване съобразно конкретните доказателства по делото, събрани от решаващия съд.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №241 от 17.05.2011 год. по т.д.№889/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО., в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 40 783 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, под форма на пропуснати ползи, както и в частта, с която е оставено в сила решение №262 от 08.07.2010 г. по т.д.№599/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХVІ състав, в частта с която уважен предявеният от [фирма] иск срещу настоящия касатор с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 45 668.69 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди – претърпяна загуба за ремонт на флексопечатна машина, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: