3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 07.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.10 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1409 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокати М. Б. и П. Г. , с вх.№38931 от 27.12.2012 г. на Варненския окръжен съд, срещу решение №2146 от 15.11.2012 г. по в.гр.д.№3208/2012 г. на Варненския окръжен съд,ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение №2531 от 31.05.2012 г. по гр.д.№13719/2011 г. на Варненския районен съд, 33 състав, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК] не дължи на ответното търговско дружество сумата 11 616.12 лв., представляваща начислена корекционна сума на потребена неотчетена и неплатена електроенергия за периода 10.02.2011 г.-20.07.2011 г., за която е издадено дебитно известие [ЕГН]/24.08.2011 г. С обжалваното решение Варненският окръжен съд, позовавайки се на трайно установената задължителна практика на ВКС, е възприел изводите на първоинстанционния съд за невъзможността касаторът-доставчик да обосновава правото си на едностранна корекция с нормата на чл.38 от Общите условия на [фирма]. Извършената корекция по този ред създава възможност за ответника да санкционира едностранно потребителя, без да се доказва виновното поведение на абоната. Клаузата, поради неравноправния й характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З., е обявена за нищожна на основание чл.146, ал.1 З. във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. Отчетено е и направеното изменение в Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., в което чрез препращането към правилата на ДКЕВР по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ и Общите условия по чл.98а ЗЕ, вината на потребителя се предполага в случаите на неправомерно въздействие върху уредите за измерване, което обаче не намира приложение в случая.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение но чл.98а, ал.4 ЗЕ, тъй като клаузите на договора следва да се считат обвързващи потребителя. Основанието за определяне на допълнителното потребление е установеното от служителите на касатора вмешателство в измервателния уред, което осуетява правилното отчитане на реалното потребление. С изготвения от Българския институт по метрология официален документ е установено и извършено поставяне на допълнителни съпротивления- 3 бр. на токов датчик. Проведената корекционна процедура е съобразена нормата на чл.38, ал.3, т.1 във вр. с чл.37, т.7 на ОУ на ДПЕЕЕМ.
Като основание за достъп до касация формулира правния въпрос за наличие на възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерагламентиран достъп до вътрешността на електромера-средство за техническо измерване/СТИ/. Подържаното допълнително основание за достъп до касация с оглед пространно изложената необходимост от промяна в съществуващата съдебна практика, следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество-основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаният допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неправилно касаторът се е позовал на възложения в чл.124 от Конституцията на Република България на Върховния касационен съд съдебен надзор за точно за еднакво и прилагане на закона. Именно в рамките на тези си правомощия Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса за липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период, поради липса на нормативна уредба в тази насока. Този извод е направен след пространно изследване доколко установените в закона правила съответстват на конкретното им приложение в съдебната практика и дали създадената такава, поради неточното прилагане на закона, нарушава принципа на законност, прокламиран в чл.5 ГПК. Като израз на тълкувателната дейност на ВКС, още с посоченото от Варненския окръжен съд решение №165 от 19.11.2009 г. по т.д.№103/2009 г. на ІІ Т.О. е преодоляна противоречивата съдебна практика в тази насока. Невъзможността за едностранна, последваща корекция, е застъпена освен в посочената от Варненския окръжен съд практика на ВКС, така и в решение №235 от 12.09.2011 г. по т.д.№1032/2009 г., ІІ Т.О. и решение №44 от 23.03.2012 г. по т.д.№513/201 г., ІІ Т.О., която се споделя напълно и от настоящия състав.
Съгласно т.4 на ТР 1-2010-ОСГТК в изпълнени на тази си функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Двете хипотези на чл.280, ал.1,т.3 ГПК- точното приложение на закона и развитието на правото формират едно правно основание за допускане на касационен контрол, което е налице, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, или когато формираната такава трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменение на законодателството. Тези предпоставки не са налице. Във всичките си дванадест пункта от изложението си по чл.284 ГПК касаторът изразява несъгласието си с така формираната задължителна съдебна практика, без въобще да навежда доводи за нуждата от осъвременяването й, поради настъпили изменения в законодателството и обществените отношения.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 ГПК в полза на ответника по касационната жалба – [фирма] ще следва да се присъди сумата 1 500 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2146 от 15.11.2012 г. по в.гр.д.№3208/2012 г. на Варненския окръжен съд,ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение №2531 от 31.05.2012 г. по гр.д.№13719/2011 г. на Варненския районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] сумата 1 500 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: