О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 391/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от С. М. Ж., синдик на [фирма]/н/,гр.П., с вх.№5441/30.05.2012 г. на ВКС, срещу Определение №120 от 17.05.2012 г. по т.д.№361/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ Т.О., с което подадената от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2010 г. по изп.д.№20108070400371/2011 г. на ЧСИ Н. Д. , рег.№807, с район на действие В. е оставена без разглеждане като просрочена.
Молителката- синдик С. Ж. подържа, че неправилно съдът е приел, че молбата за отмяна спрямо нея е просрочена, тъй като не й е било изпращано писмо№5309/15.08.2011 г. , изходящо от ЧСИ Н. Д..
Ответниците не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС-ІІ Т.О. е приел, че молбата за отмяна, подадена от настоящата частна жалбоподателка, е просрочена. По делото не се спори, че постановлението за възлагане от 01.12.2010 г. по изп.д.№20108070400371/2011 г. на ЧСИ Н. Д., чиято отмяна се иска на правно основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК, е съобщено на длъжника [фирма] – на 09.12.2010 г. След изтичане на едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК, като необжалвано, то е влязло в сила на 16.12.2010 г. На основание чл.305, ал.1,т.5 ГПК преклузивният тримесечен срок е изтекъл на 16.03.2011 г., далеч преди постъпване в съда на 13.01.2012 г. на настоящата молба за отмяна.
Всичките доводи на настоящата жалбоподателка, в качеството й на синдик на [фирма], че не е уведомена за това постановление, са неотносими към спазването на преклузивния срок по чл.305, ал.1,т.5 ГПК. Към датата на изпращането на съобщението за извършената публична продан, р.п. към получаването му от длъжника [фирма]- 09.12.2010 г., за него не е било открито производството по несъстоятелност- вж.Решение №109 от 23.12.2010 г. по т.д.№145/2010 г. на ПОС, ТО., поради което и представителните функции на синдика по чл.658, ал.1,т.1 ТЗ все още не са били възникнали. Самата жалбоподателка твърди, че е назначена за синдик с определение №30 от 25.01.2011 г. по т.д№145/2010 г. на ПОС. По тази причина неоснователни са доводите й, че служебният й адрес на основание чл.23, ал.4 ЗТР е бил известен на ЧСИ Д., поради което е следвало да бъде уведомявана на него. Правото на жалба възниква за длъжника от узнаване на постановлението за възлагане, от който момент започва да тече и срокът за обжалването му/арг. от чл.436, ал.1 ГПК/. Този момент не може да бъде отложен за неопределно време до назначаване на молителката за синдик. Посочването от състава на ВКС- Второ търговско отделение за пълнота и евентуалното узнаване от частната жалбоподателка-синдик на постановлението за възлагане с оглед получаването на Писмо №5309/15.08.2011 г. на ЧСИ Д., не променя нито страната, на която следва да се изпрати съобщението по чл.436, ал.1 ГПК, нито променя началния момент на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №120 от 17.05.2012 г. по т.д.№361/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: