О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 19.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1545 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Т. М. – управител и представител на [фирма] чрез адвокат А. Б., срещу решение № 505/21.11.2012 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение – ІV гр. с-в /ПОС/ по в.гр.д. № 408/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Х. Н. Б. и А. Н. М. оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор. Останалите ответници по касационната жалба не взимат становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Районен съд Червен бряг /РСЧб/ е предявен иск [фирма] по чл.135 ЗЗД срещу А. М., Емил М., С. М., Х. Б., Д. Д., А. Д., А. П., Ц. Л., Н. Л. и Ф. М. за обявяване относителна недействителност на покупко-продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт № 48, т. V, н.д № 2051/01.12.1997 г., с която Х. Б., лично и като пълномощник на съпруга си А. Б., починал на 26.04.1998 г., е продала на сестра си А. М. посочен недвижим имот в [населено място]. Искът е уважен от РСЧб, чието решение е отменено от ПОС и е постановено друго, отхвърлящо иска. ПОС е приел, че ищецът [фирма] е правоприемник на [фирма], към която фирма [фирма] е имал парично задължение, което е погасено от П. Н. чрез прехвърляне на описан автомобил М.–влекач на [фирма] – описано в сключен договор от 16.10.1998 г. между [фирма] и [фирма]. Погасеното задължение на Б. към [фирма] е в размер на 21650 щ.д. дължими от Б. към [фирма] за погасен негов дълг от [фирма] към П., клон Б.. В договора между [фирма] и [фирма] е посочено, че [фирма] е приело и получило от П. Н. описания товарен автомобил срещу задължението на [фирма] от 21650 щ.д. С оглед на тази клауза от договора, за който не е открито производство по оспорване по чл.154 ГПК /отм./, ПОС е приел, че правоприемникът на [фирма] – [фирма] няма качество на кредитор към [фирма], тъй като взаимоотношенията между него и [фирма] са уредени – в договора изрично е посочено, че стойността на получения товарен автомобил покрива дълга на [фирма] към [фирма] за погасяване кредита му към П. в размер на 21650 щ.д. Според ПОС обстоятелството, че стойността на товарния автомобил, посочен в извършената покупко-продажба и в заключението на вещото лице в съдебно изпълнителното дело е различна от посочената стойност на погасения дълг в договора от 16.10.1998 г. е без правно значение с оглед предвидената договорна свобода и определяне съдържанието на договора, който има силата на закон за сключилите го.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай като въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът визира приетото /според него/ от ПОС, „че щом има частично погасяване на дълга, макар и минимална част от него”, ищецът, сега касатор губи качеството си на кредитор и не може да води иск по чл.135 ЗЗД. Във връзка с този въпрос касаторът излага твърдения за разликата между задължението на [фирма] към неговия праводател и стойността на товарния автомобил, предмет на договора от 16.10.1998 г.
Така поставеният въпрос, макар и неформулиран като такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а като оплакване за неправилност /основание по чл.281 т.3 ГПК/ не е обуславящ изхода на спора, тъй като не съответства на приетото от фактическа и правна страна от ПОС като основание за отхвърляне на предявения иск. ПОС не е приел частично погасяване на дълга на [фирма] към праводателя на касатора, а пълно погасяване с оглед посочената по-горе клауза в договора от 16.10.1998 г.. Изрично е посочено от ПОС в мотивите на обжалваното решение, че разликата между установения дълг на [фирма] към ищеца, сега касатор, и стойността на товарния автомобил, предмет на договора за погасяване на този дълг, е без значение, с оглед договорната свобода, позволяваща на страните да приемат или не погасяване. В случая с договора е прието погасяване на дълга с товарен автомобил, а сключеният договор има силата на закон /чл.20а ал.1 ЗЗД/. С въпроса си относно липсата на качеството на кредитор на ищеца, касаторът недопустимо подменя основание по чл.281 т.3 ГПК, но и визира неустановена и неприета фактическа обстановка от ПОС, поради което този въпрос е и необуславящ изхода на спора по чл.280 ал.1 ГПК. Не са изложени и съображения, мотивиращи наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тези страни пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505/21.11.2012 г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение – ІV гр. с-в по в.гр.д. № 408/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.