О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
[населено място], 26.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 44/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1524 от 1.11.2011г., постановено по ч.гр.дело №1161/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1020 от 15.06.2011г., с което е прекратено производството по гр.дело №583/2010г. на Пловдивския районен съд. Жалбоподателят Б. В., синдик на [фирма] в несъстоятелност иска отмяна на определението като неправилно. Позовава се на критериите за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Касационното обжалване е допустимо при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди определението на Пловдивския районен съд, въззивният съд е приел, че неизпълнението на указанието на съда за оставяне без движение на исковата молба за вписването й по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане и прекратяване на производството по делото по чл.129, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл са дадените в ТР №3 по т.дело №3/2009г. на ОСГК на ВКС указания.
Въпросът за редовността и допустимостта на искова молба, която подлежи на вписване по чл.114 ЗС, е релевантен за изхода на спора въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаце допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определението на Пловдивския апелативен съд е съобразено с ТР №3 от 19.07.2009г. на ОСГК на ВКС, поради което не му противоречи. Въззивният съд правилно е приложил задължителното за съдилищата тълкувателно решение, съгласно което неизпълнението на изрично указание на съда за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане по чл.129, ал.3 ГПК / т.3 на ТР/. В случая Пловдивския районен съд с разпореждане от 14.09.2010г. е дал изрично указание на ищеца да впише исковата молба, което към датата на постановяване на определението за връщане на исковата молба не е било изпълнено.
По втория въпрос следва ли производството по делото да бъде прекратено на основание т.3 на ТР №3 по т.дело №3/2009г., когато се установи обективна пречка за изпълнение на указанията на съда за вписване на исковата молба, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, поради което не се налага корективното й тълкуване или промяна практиката за процесуалните действия на съда, когато не са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности на исковата молба. В случая е установено, че по молба на синдика е даван многократно срок за изпълнение на указанието за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС на основание чл. 63, ал.1 ГПК. Разпоредбата се прилага в случаите когато страната е затруднена да изпълни указание на съда по уважителни причини, каквато би била затруднение по издаване на скица от административен орган за имота, предмет на спора. Предпоставка за преценка за удължаване на срока е молбата да бъде подадена преди да е изтекъл, в противен случая правото се преклудира и настъпват последиците на чл.129, ал.3 ГПК. Преди изтичане на последния определен от съда срок с разпореждане от 3.05.2011г. не е постъпила молба за определяне на нов срок по чл.63, ал.1 ГПК, което е дало основание на първоинстанционния съд да върне исковата молба и прекрати производството по делото.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на определението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1524 от 1.11.2011г., постановено по ч.гр.дело №1161/2011г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: