О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
[населено място], 12.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 328/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Й. А. от [населено място], чрез адв. И. К. срещу решение № І-98 от 2.11.2010г., по в.гр.дело № 885/2010г. на Бургаския окръжен съд, с молба да бъде отменено като неправилно. Позовава се на критериите за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор Е. М. Де М. Ф. – испански гражданин, чрез адв. В. М. Б. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК тъй като касаторът не формулира кой е съществения материалноправен въпрос, като първа предпоставка обуславяща допустимостта на касационно обжалване, както и на допълнителната по т.3. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Третото лице помагач Е. И. Т. – Ж. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Бургаският районен съд е сезиран с иск по чл.79, ал.1 във връзка с чл.289 ЗЗД за сумата от 5000 лв. за неизпълнение на договор за поръчка от м.9.2008г., предоставена за внасянето на уставен капитал и за сумата от 650 евро за изготвяне на документи за регистрация на търговско дружество. Искът е уважен. Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд.
В случая касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а бланкетно препраща към формулировката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда доводи във връзка с обосноваността на обжалваното решение като изразява несъгласие с изводите на съда по оценка на доказателствата по делото. Поставеният въпрос за пасивното поведение на третото лице помагач, с неоказване на съдействие на съда за изясняване на истината по делото, с което, според касаторката е спомогнало да бъде постановено по отношение на нея негативно решение, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за изхода на делото. В случая, за да потвърди решението, Бургаският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото, е приел за доказан сключен между страните договор за поръчка, както и неизпълнение на поето от ответницата по договора задължение за изготвянето на документи и регистрация на търговско дружество. Не е прието за основателно възражението на ответницата – касатор, че е получила сумите в качеството си на пълномощник на [фирма], че задължението за регистриране на търговско дружество е поето от управителя на търговското дружество, конституиран като третото лице помагач, както и че сумите са внесени в касата на дружеството. Следователно твърдяната неправилност на въззивното решение не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, след като тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. Изложените аргументи за неучастието на третото лице – помагач в процеса, не обосновават допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.221 ГПК е ясна и съществува непротиворечива съдебна практика за правното положение на третото лице помагач в процеса. Като подпомагаща страна, третото лице – помагач поначало има различно процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То, независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, избира процесуалното си поведение да участва активно чрез извършване процесуални действия по делото, включително и да подава жалби или да не участвува, какъвто е конкретния случай. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На ответника по касация ще следва да се присъдят разноски 800 лв., надлежно документирани с договор за правно съдействие от 28.02.2011г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-98 от 2.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 885/2010 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Д. Й. А. от [населено място] да заплати на Е. М. Де М. Ф., испански гражданин адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: