О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София,07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №189 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ЗАД[фирма],[населено място], чрез адвокат Г. С. Я., с вх.№3214/03.12.2010 год. на Софийския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.11.2010 год., срещу Определение №477 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№949/2010 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане №427 от 26.10.2009 год. по гр.д. образувано по заявление вх.№859/06.10.2009 год. Районен съд[населено място], ІV състав, с което е отхвърлено заявлението на касатора за издаване заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за регресното вземане на застрахователя срещу виновния причинител на щетата К. Н. Р. общо в размер на 2 590.32 лв., от която 1 937.20 лв., изплатено застрахователно обезщетение от касатора-заявител по договора за застраховка”Гражданска отговорност към трети лица” и сумата 653.12 лв. мораторна лихва. Районният съд е приел, че подаденото от касатора заявлението е нередовно, тъй като не е приложен документ за внасяне на цялата дължима държавна такса в размер на 51.81 лв., а е представен такъв само за внесени 30 лв. С обжалваното въззивно определение Софийският окръжен съд е потвърдил разпореждането на Районния съд[населено място], като е възприел и неговите изводи, че при нередовност на заявлението по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 или по чл.128, т.1 и 2 ГПК/какъвто е настоящият случай/, съдът не дава указания за отстраняването й, а се произнася по същество, като го отхвърля. Общата норма на чл.101, ал.1 ГПК за даване указания от съда за отстраняване нередовността на извършените от страните процесуални действия, не намира приложение в заповедното производство.
Частният жалбоподател ЗАД [фирма] подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като счита, че чл.129 ГПК, относим към чл.127 и чл.128 ГПК, е приложим и в заповедното производство. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото въпросът „Дали в производството по реда на глава 37 ГПК-„Заповедно производство” съдията при открита нередовност на подаденото заявление по чл.410 от ГПК следва да укажи на страната, подала заявлението, в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя да бъде отстранена”.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос дали нормите на чл.129 ГПК за даване указания за отстраняване нередовността на исковата молба намират субсидиарно приложение и в заповедното производство е обусловил изхода на делото, но по него има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.278, ал.2 ГПК. В нея Върховният касационен съд категорично е приел, че липсва задължение за заповедния съд да дава указания за отстраняване нередовността на заявлението по чл.410 ГПК. След като чл.410, ал.2 ГПК не препраща изрично към чл.129 ГПК, регламентиращ служебното задължение на съда да указва на страните да отстраняват нередовността на исковата молба, последната разпоредба не намира субсидиарно приложение в заповедното производство. Нормата на чл.101, ал.1 ГПК също не намира приложение в това производство. Тя съдържа общи правила за поправяне процесуалните действия на страните, но не и за нередовността на сезиращия акт, каквото е заявлението за издаване заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК заповедният съд се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127 и чл.128 ГПК и по основателността на искането по чл.411 ГПК.- вж. Определение №600 от 14.10.2009 год. по ч.т.д.№392/2009 год.,на ВКС, ІІ Т.О.; Определение №431 от 09.12.2008 год. по ч.т.д.№414/2008 год. на ВКС,ІІ Т.О.;Определение №181 от 26.03.2009 год. по ч.т.д.№176/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. ;Определение №172 от 01.04.2009 год. по ч.т.д.№142/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №134 от 18.03.2009 год. по ч.т.д.№120/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №30 от 16.01.2009 год. по ч.т.д.№361/2008 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №49 от 20.01.2011 год. по ч.т.д.№705/2010 год. на ВКС, І Т.О. и др. Наличието на изобилна трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и на ниво ВКС, прави неправдоподобни твърденията на жалбоподателя за съществуване на противоречива такава. След като поставеният правен въпрос вече е разрешен, не са излагат доводи за необходимостта от промяната на установената вече съдебна практика, не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №477 от 11.11.2010 год. по ч.гр.д.№949/2010 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: