О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 02.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1673 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – Пловдив чрез адвокат А. С. срещу решение № 1335/05.11.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 503/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане визира разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Л. К. Б. оспорва жалбата по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени искове от Л. К. Б. срещу [фирма] по чл.125 ал.3 ТЗ за 40000 лв., част от общо дължимата сума от 226200 лв., представляваща парична равностойност на притежаваните от ищеца 26% от капитала на ответното дружество към 31.03.2010 г., както и лихва за забава върху главницата в размер на 9486.94 лв. за периода 01.04.2010 г. до 06.10.2010 г. Исковете са уважени от ПОС със законните последици, чието решение е потвърдено от П. при препращане към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК. П. е приел, че оплакванията на въззивника са неоснователни, посочил е, че при определяне размера на вземането по чл.125 ал.3 ТЗ са взети предвид относимите към иска данни по неоспорения от страните баланс на дружеството към 31.03.2010 г., през който месец е настъпило прекратяването на членството на съдружника Л. К. Б..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, каквито са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението си само твърди, че решението на П. се основава на финансово-счетоводна експертиза, чиито изводи са опорочени от финансови и документални престъпления на ищеца, който е подсъдим по наказателна производство на Пловдивски районен съд по н.о.х.д № 5671/2012 г., за което представя съдебен протокол. Тези твърдения не мотивират нито въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Доколкото касаторът твърди някакви вреди, причинени от Л. К. Б., които последният причинил на дружеството, това е било основание за конституиране на дружеството като граждански ищец в наказателното производство – видно от представения съдебен протокол от 16.10.2012 г. с касационната жалба, без данни това производство да е приключило и без основание за спиране на настоящото производство пред ВКС по чл.229 ал.1 т.5 ГПК, както е поискано в касационната жалба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът – [фирма] следва да заплати на ответника по жалбата – Л. К. Б. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 1800 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1335/05.11.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 503/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] – Пловдив с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет.1 ап.1 чрез адвокат А. С. със служебен адрес [населено място], [улица] ет.4 офис 408 да заплати на Л. К. Б. от [населено място], [улица] сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.