О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 04.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 223 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Е. П. П. като ЕТ „Е. П. – И. 90” и К. И. И. като ЕТ „Е. И.” и двамата чрез адвокат Т. Г. срещу решение № 1513/02.12.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 687/2009 г.
В касационните жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, недопустимост и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбите – „К. и Н.” ЕООД оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от „К. и Н.” ЕООД срещу Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90” и К. И. И. като ЕТ „Е. И.” за солидарно платимо обезщетение за пълна липса на товар /дамски поли и панталони/, както и за платени митни сборове, по чл.373 ал.1 вр. чл.374 ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.67 и чл.71 ал.1 и ал.3 ЗАвтП, както и лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД. СГС е уважил частично исковете – само срещу К. И. И. като ЕТ „Е. И.” за 26370.48 лв. – обезщетение за липса и 20674 лв. митни сборове с лихви и разноски, като е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер срещу тази страна и изцяло срещу Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90”. С. е изменил решението на СГС като е уважил иска по чл.373 ал.1 вр. чл.374 ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.67 и 71 ал.1 и ал.3 ЗАвтП и срещу Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90” за сумата 26370.48 лв. – пълна липса на товар и 20674 лв. платени митни сборове, дължими при условие на солидарност с К. И. И. като ЕТ „Е. И.” със законните последици. Отменено е решението на СГС досежно присъдената законна лихва върху уважената главница срещу К. И. И. като ЕТ „Е. И.” от 22.12.2005 г. до 13.03.2007 г., като е отхвърлена претенцията за законна лихва за същия период, а е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част. С. е приел, че между ищеца „К. и Н.” ЕООД и Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90” е сключен договор за автомобилен превоз на товари – дамска конфекция, в който като последващ превозвач е участвал ответникът К. И. И. като ЕТ „Е. И.”. При извършване на превоза целият товар е изгубен при кражба. Ищецът своевременно е предявил рекламация пред К. И. И. като ЕТ „Е. И.”, поради което са предявени искове за обезщетения – стойност на липсващия товар и платени митнически сборове с лихва за забава. С. е приел наличие на превозни отношения между страните с оглед изслушаните свидетелски показания /св.М. П., писмените доказателства, вкл. относно осигуряването на Е. Д., управляващ товарния автомобил, собственост на Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90”, превозващ процесната стока и заключенията на ССЕ. Съдът е приел още, че двамата превозвачи следва да носят солидарна отговорност за пълната липса на товара, като извършената кражба не е непреодолима сила и доколкото длъжникът не е уведомил другата страна за невъзможността да изпълни задълженията си /чл.306 ал.3 изр.1-во ТЗ/, доказателство за което е писмото на ищеца до К. И. И. като ЕТ „Е. И.” с искане да му бъде предоставен протокол от МВР за извършената кражба и становище по случая. С. е приел още, че исковете са предявени след предявяване на рекламация от ищеца до К. И. И. като ЕТ „Е. И.” от 05.01.2005 г.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай двамата касатори под формата на неправилни, според тях, правни изводи на С., визират въпросите за съдържанието на рекламацията по превозен договор и наличието на непреодолима сила по смисъла на закона – касаторът К. И. И. като ЕТ „Е. И.” и доказването на превозен договор и наличието на непреодолима сила по смисъла на закона – касаторът Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90”.
По жалбата на Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90”: Така визираният въпрос относно доказване съществуването на превозен договор между страните обуславя крайният изход на спора, но е въпрос, свързан с доказването на определени факти, доколкото в теорията и практиката е прието, че превозният даговор е неформален и консенсуален договор и подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. В този смисъл са действията и изводите на С., а и на съдебната практика, поради което няма основание за тълкуване на ясни и категорични разпоредби /чл.367 и сл. ТЗ и чл.49 и сл. ЗАвтП/, за да е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отговорът на въпроса, свързан с липсата на непреодолима сила, според С. е и поради наличие на хипотезата на чл.306 ал.3 изреч.1-во ТЗ, касаеща последици при определено поведение на длъжника, установено в случая, а не само поради характера на съответното събитие. Следователно, не само характера на събитието кражба, визирано като непреодолима сила, а действията на длъжника при същото, с оглед задълженията му в тази хипотеза и при условията на чл.306 ал.3 изреч.1-во ТЗ са мотивирали С. и са обусловили крайният изход на спора, поради което няма основание и не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , както поддържа касаторът.
По жалбата на К. И. И. като ЕТ „Е. И.”: Въпросите, свързани с предявената до К. И. И. като ЕТ „Е. И.” рекламация от 05.01.2005 г. са обусловили крайният изход на спора, но не мотивират наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.73 и следващите от ЗАвтП са достатъчно конкретни и ясни, не изискват посочване на точен размер на обезщетението, което признава и самият касатор, а на вредите. Доколкото с предявената рекламация е спряно течението на давността /чл.77 ал.1 ЗАвтП/ както е приел и С., не е налице произнасяне по недопустим иск, както поддържа този касатор. Следователно, приетото от С. относно направената рекламация на ищеца не обуславя наличие на недопусткимист на решението на въззивния съд, нито наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По отношение доводите, свързани с липсата на непреодолима сила в случая във връзка с кражбата на товара важи изложеното по-горе по жалбата на Е. П. П. като ЕТ „Е. П. 90”.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на С..
Съдът не присъжда исканите от ответника разноски за настоящата инстанция, поради липса на доказателства да са сторени такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1513/ 02.12.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 687/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.